Траш.ком
Авторски сайт на Календеров за траш естетика и интересни нещаTrash-естетика - това е осъзнат и умишлено преследван кич, субкултура за лумпенпролетариата, модерна идеология, която откриваме в основата на всички човешки действия.
Trash-естетика - това е осъзнат и умишлено преследван кич, субкултура за лумпенпролетариата, модерна идеология, която откриваме в основата на всички човешки действия.
09.2.2008 в Ново изкуство от admin

Тази рисунка върху кръчма „Дяволското гърло“ отдавна се е превърнала в графичен символ на известната пещера край Триград. Кръчмата е затворена и пред нея вече не паркират моторите си местни бекове, пардон, рокери, лелеещи Станишев да падне от власт, за да му усучат сополите около врата. Но това е красноречив пример колко трайно нещо са символите. Ето, кръчмата загина, а дяволчето от рисунката ще остане навеки, тоест до когато има пещера с това име и докато има кой да слиза в нея. А поне засега желаещи се намират. Според Костадин Хаджийски, 20 000 туристи всеки месец посещават Триград и околностите. И тези хора неминуемо разглеждат дяволчето от кръчмата, прерисувано и на картата пред пещерата.
Нека се вгледаме в него и ние. Дяволитият рисувач има уникална представа за Дявола. И той, както много от нас, явно е отраснал с каубойските филми и е викал пред синия екран „Давай, бате Гойко!“. Днес съответно вика: „Давай, бате Бойко“, ако е още жив. Но както и да е. На картинката виждаме един дявол с индиански черти, развял грива от черен огън. Със зъби като на змия – един отгоре и един отдолу, или пък като на редовен посетител на местните кръчми, любител на наливната мастика, за когото ходенето на зъболекар е суета сует… както и имането на зъби… та нима за да жулиш мастика от сутринта, ти трябват зъби?
В този опит за Diabolus expulsum („прогонване на Дявола“ от латински) със средствата на изобразителното изкуство виждаме някои от основните черти в манталитета на местните. Тази рисунка сякаш казва: „Да ти го фукна в беззъбата устичка, Дяволе! Но ако не беше ти и твоето Гърло-пещера, щяхме по цял ден да рупаме варовикови и карстови скали и нямаше да има пари за ментак. Наздраве, твойта мамица!“. Това е един двойствен, амбивалентен образ на Дявола, който хем е лош, хем и като един бате Гойко идва да спаси бедните триградчани.
Миналата година не успях да го снимам, браво! Харесва ми и анотацията „Цялата драма“
Хубаво написано! Това ми напомни за миналото лято,когато бях там. Мястото е много красиво!