Когато потърсиш в интернет по ключова дума „Истанбул”, попадаш главно на глупости от сорта на: „Ден първи. Жената уморена, заспа, без да хърка. На границата ни провериха папортите. Ден втори. Мене ми се спеше, понеже бях изпил две бирки снощи, но жената каза НЕ! Ставаме и отиваме да гледаме фаянсови плочки в Султанахмет. Ден трети. Разходихме се покрай Босфора. Ядохме някаква риба, подобна на скумрията. Не знам защо, но мисля, че „скумрия“ на турски е „ускумру“! Платихме 150 лева за две рибки и три бирки. Завиждайте! Ден четвърти. Уморени от впечатленията, откъртихме и двамата. На българската граница кондукторът вика: ФЪРЛИ ГА, БА, ТАС ЦИГАРА, БА, ДА Н’ТА ФЪРЛА ТЕБИ ПРИЗ ПРУЗОРИЦА, БА, ДЕЙ…БА ТВОЙТА М…! Ето, че отново сме в България…”.
Защо в българския интернет не се намира почти никаква стойностна информация за Истанбул, освен офертите на туроператорите, историческите и географическите справки и волните и неволни напъни на наши графомани? На тези съвременни Алековци, които си мислят, че са откривателите на Византион, след които повече едва ли някой някога ще стъпи в този град? Защо не пише къде са хубавите кръчми, къде да си напазаруваме евтино дънки и техника, къде да срещнем интересни и полезни хора?
Налага се изводът, че тези нашенци, които знаят нещо повече за Константинопол, владеят и други езици и предпочитат да споделят впечатленията си на тях. А онези, които владеят само български, ако въобще могат да кажат нещо ценно, предпочитат да го запазят за себе си. Все едно че ако споделиш с някого някаква инфомация, тя може току виж да се изчерпа…
Истината е, че българите, които владеят само български, се отнасят надменно към града и се изказват на принципа: „Не съм бил в Истанбул, но за мен той е един манафски град, пълен с резняци”. Всеки е в правото си да разсъждава както му е угодно. Ето например Пловдив е по-стар от Истанбул и това може да ни изпълва с голяма гордост. Пловдив е бил столица на римската провинция Тракия и това е прекрасно! Но дава ли ни то повод да се отнасяме небрежно и пренебрежително към нещо, което не познаваме?! Явно Турция, а и Румъния са сред страните, за които знаем възможно най-малко. И категорично отказваме да научим каквото и да било.
Пък нека да разправят, че от всичко на света най-добре познаваме съседите си. Или само си мислим, че ги познаваме?
Ха. Това беше добро, особено текста в удебеленото. И да, съгласен съм.
Донякъде е вярно, че инфото за Истанбул или е старол или просто не е пълно. Само че не схващам що пъл толкова сте се загрижили за инфо точно относно Истанбул?1 По същата логика, няма много информация относно Канбера, да речем. Или относно столицата на Мадагаскар – Антананариво?
Колкото и да се опитвате да правите всичко турско „мило“ на българската душа, няма как да стане. То е същото, като да се опитвате да обяснявате на някой евреин, че всъщност природата в района на Бухенвалд е прекрасна мястото е супер..
Ненавистта или снизхождението, или презрението, или отвращението спрямо всичко турско(конкретно зависи от човека), са нещо нормално в България според мен. Така, както би било нормално човек да мрази убийците на дедите си. Днешните турци може и да не са виновни, ама и едновремешния българин също не е бил виновен, че турските главорези са такива уроди и олигофрени.
Аре със здраве.
Напълно съм съгласен с вас. Просто е грехота да не знаем нищо за съседите си и да се отнасяме надменно към един град, който е бил столица на велика империя, само на няколкостотин километра от тук.