Траш.Ком – разкрития, репортажи и интересни неща

60-метровата траншея цепи по перпендикуляр разлома след катастрофалното земетресение през 1928 г. – в епицентъра на труса. В нея интернационалният екип ще установи през последните 100 000 години колко подобни зловещи събития са се случвали в Чирпанско и през какъв период земята катастрофично се е разлюлявала. Това е първото в България палеосеизмологично изследване.

земетресения като това през 1928 г.
Но още е рано да се каже през какъв период са били. Може да са и през 10 000 и повече години, но може да са и по-нагъсто, казва професор Стефан Шанов от Геологичния институт на БАН. Той е ръководител на проблемна лаборатория по сеизмотектоника. Засега обаче знаем, че разместванията, които засичаме, са по-големи от измерените от военните геодезисти през 1928 г. Тогава те са засекли 40-сантиметрова денивелация в района. А тук измерваме разместване от 1,20 метра, обяснява професорът.

За това научно изследване професор Шанов се бори от години. За една мечка дават 10 000 лева, аз за три мечки пари не можах да изпрося. Добре че белгийците дадоха парите, казва професор Шанов. И си спомня как е молил за средства екоминистерството, Министерството на регионалното развитие и благоустройство. Как преди две години е изпратил проекта до Националната комисия за бедствия и аварии. И как отвсякъде му

При това не става дума за самоцелно изследване на заслепени от любимата си работа академични плъхове. Резултатите от това проучване могат да отговорят на ключов въпрос: дали през 50, през 100 или през 500 000 хиляди години в този епицентър са ставали катастрофични размествания на пластовете. И оттам да се направят изводите кога и дали да очакваме подобни събития в бъдеще. Освен това всяко населено място ще получи коефициент и оттам – задължителни сеизмични норми в строителството. У нас тези норми не са актуализирани от 1981 година насам. В света се преразглеждат на всеки 15-20 години. Така че работата ни е обърната изцяло към живота и безопасността на хората, коментира професорът.

За сметка на това безразличие от страна на високите власти, учените са срещнали пълната подкрепа на кметството в Чирпан, на общината в Черна гора. Траншеята е издълбана в частни ниви, но собствениците им не само че не са били против, а са помагали с каквото могат. Субсидията за проучването е дала кралската обсерватория на Белгия.

ще се покрият от Европейския център по сеизмология и геодинамика в Люксембург. Италианците са дошли от научен интерес тук, белгийците също – те живеят в район, където земетресенията са рядкост. Ние, учените, сме по-безкористни от другите, коментира професор Стефан Шанов.

Интересът на чужденците към чирпанското земетресение си има много специална причина. То е влязло в настолната книга “Елементарна сеизмология” на Чарлз Рихтер, чието име винаги с ужас си спомняме, щом земята се разлюшка. А е влязло неслучайно. През 1928 година българските военни топографи са

и съпоставки на терените преди и след земетресението. Описан е 100-километров разлом, в това число и втори през същата година – до Поповица и Стряма. Благодарение на техния професионализъм, сега сеизмолозите от цял свят с лекота произнасят и?
?ето Чирпан и чрез него се учат как да изследват земетресенията от ново време.

А това, че за такива изследвания не е прахосничество да се дават пари, говорят събитията в Пловдив през април 2002 година. Забелязвате ли как на всички ни избледня ужасът от пролетта. Колко лесно и бързо забравихме, че прекарахме няколко студени и тревожни нощи по улиците. Учените край Черна гора, които са участвали в експедиции след земетресения в Алжир и Турция през 1999 г., си спомнят ужасяващите картини на настъпващите булдозери, след като е даден край на спасителните операции. При това, без да е съвсем сигурно, че под развалините не са останали живи хора. Причината -

непоносимата миризма и страха от епидемии. Тяхна колежка след последната катастрофа в Измит станала вегетарианка от раз – оттогава насам не можела да понесе миризмата на месото.

Отвесните стени на траншеята са твърди като цимент. Без грам помощ от наемни работници

учените остъргват с тесли сантиметър по сантиметър от отвесната земна стена.
Така са открили точното място на разлома, който минава като земна светкавица през отвесния разрез. Стените на изкопа са покрити с мрежа. Вземат се проби от разреза.
Всяка от тях ще се изпрати в лаборатория на Западна Европа. Там ще се извърши датировка с въглерод 14, както и поленов анализ на седиментите, което ще струва от 200 до 500 долара на проба.

Това е часът на истината – две години сме правили измервания, готвили сме се за този момент. И явно добре сме се готвили, защото

Оттук нататък ще мине още 1 година, докато се получи отговор на ключовия въпрос: колко чирпански земетресения са ставали през последните 100 000 години, през колко години и колко силни са били.

Тогава може би чрез просто събиране на числото 1928 с числото Х (засега) ще разберем какво ни чака и кога да се пазим.…