Траш.Ком – разкрития, репортажи и интересни неща

„Открихме база на пришълци на Луната“, така се казва книгата на американския уфолог Фред Стеклинг, който наскоро почина от инфаркт. Целта на книгата, обилно илюстрирана с лунни фотографии, не е да подрива авторитета на НАСА, а да се пробуди от апатията обществото ни относно съществуването на извънземни форми на разум, пише авторът.
А за това красноречиво говорят публикуваните фотографии. Стеклинг уверява читателите, че всички снимки са достоверни, това било потвърдено и от граждански и военни експерти, в случая – майорът от датските военновъздушни сили Х. Петерсен с група фотоексперти.
Те, като видели снимките, се изумили: „Вижте, облак в кратера!“ Генерал от щатските ВВС, вече в оставка, също бил шокиран и попитал Стеклинг: „Откъде взехте тези фотографии?“ „Разбира се, от НАСА, отговорил авторът. И представете си само – те тогава още не бяха засекретени!“

Негов анализ на повече от 10 000 лунни снимки от програмите „Аполо“ довел до умопомрачителното заключение: извънземните цивилизации имат свои бази на Луната! Може да възникне закономерният въпрос: Защо НАСА до ден днешен не е вдигнала тревога за бази на пришълци на Луната?

Отговорът според Стеклинг е банално прост. Това учреждение работи на минимален бюждет и хронично изпитва недостатък на квалифицирани кадри. Значи, американците са длъжни да помогнат на НАСА! Ако бъдещите поколения искат да живеят, шанс за спасение ще им дадат само космическите изследвания.

Луната е най-големият спътник в слънчевата система, сравняван с основната си планета. Разстоянието от Земята е между 363 и 405 000 километра, а площта й 38 милиона километра (1/14 от земната). Както е известно, на 25 май 1961 г. президентът на САЩ Джон Кенеди обявил плана, според който до края на десетилетието човек трябвало да кацне на Луната.

• Подготовката започнала с трагедия: на 27 януари 1967 г. по време на наземни изпитания на „Аполо 1″ вътре възникнал пожар и загинали трима астронавти. Първият пилотиран кораб, извършил полет по трасето Земя-Луна-Земя, станал „Аполо 8″, с екипаж Борман, Ловел и Андерс. За времето между 21 и 27 декември астронавтите многократно снимали Луната, включително и откъм тъмната страна. Следващият „лунен“ кораб бил „Аполо 10″.
• Между 18 и 26 май корабът достигнал Луната, облетял я и се върнал на Земята. Накрая и „Аполо 11″ (16-24 май 1969 г.) извършил кацане на спътника. Армстронг и Олдрин били на спускателната капсула, Колинз останал на лунна орбита. На капсулата бил взет плакат: 

Много хора били озадачени от тези въпроси, при положение, че на Земята никога не бихме провесили плакат, ако не сме уверени, че някой ще го прочете.

1. Според автора, още шест пъти американците са осъществявали кацане на Луната, но вече в пълна секретност. Още следващият „Аполо 12″ също кацнал. От капсулата излезли Конрад и Бин, Гордън останал в орбита. 
2. „Аполо 13″ се провел през 1970 г., но не успял да се прилуни. Загадъчен взрив на кислородни бутилки принудил екипажа да се върне на Земята. Но „Аполо 14″ извършил кацане. Шепърд и Мичел излезли, Роса останал на орбита. „Аполо 15″ следващата година също се прилунил благополучно. Този път астронавтите се разходили из повърхността на Луната с електромобил. 
3. Следващото кацане било на „Аполо 16″ през 1972 . Янг и Люк излезли от капсулата и се придвижвали с електромобил, Матингли останал в орбита. Последното кацане било извършено от „Аполо 17″ в периода 7-19 декември 1972 г. Сернам и Шмид били в капсулата, е Евънс – на орбита. Както и при предишните експедиции, астронавтите се придвижвали с електромобил. Но от заплануваните 12 кацания в края на краищата били осъществени само 6. 

На Земята били доставени 400 килограма лунен грунд. Прекратяването на полетите според Стеклинг се обяснява с това, че на лунните снимки било открито нещо много
странно. Какво са открили?

Нас винаги са ни уверявали в безжизнеността на Луната, но данните говорят друго, пиша Фред Стеклинг. Десетилетия преди космическата ера астрономи са нанасяли на картата стотици странни „куполи“, наблюдавали са „градове, които растат“, а единични огньове, взривове, геометрически оформени сенки, били забелязвани и заснети и от любители.

Астронавтите от „Аполо“ са забелязвали вулканични изригвания и са регистрирали лунно земетресение. Виждали са и сезонно изменение на повърхността. Какво може да бъде това, ако не присъствие на растителност?

• Преди 170 години професорът астроном от Мюнхенския университет Ф. П. фон Груйтуйзен видял в северната част на долината на Шретер пресичащи се линии и крадрати, силно напомнящи градски кватали и улици. Обявили професора за луд, но подобни образувания се наблюдавали и през 30-те години на миналия век от обсерваторията Маунт-Уилсън.
• Когато 100-дюймовият телескоп би насочен към кратера Хасенди, на снимката излязла „система от тръбопроводи“. Астрономът Нинингер открил нещо, което може да бъде наречено „стъклени тунели“, съединяващи кратерите Месие и Пикеринг. 
• Пред декември 1915 г. в кратера Аристарх се появила някаква „тънка черна стена“, проточила се от центъра на кратера до неговия край. През 1922 г. строителството се активизирало. За дни в кратера били открити още три подобни образувания, образуващи триъгълник. 
• През този период френското списание „ЛАстрономи“ съобщило за открити на Луната прави линии с арки, силно наподобяващи нашите земни мостове. През ноември 1970 аз изследвах кратера Архимед, продължава Стеклинг. За това използвахме 12,5-дюймов телескоп, поставен на повече от 2 000 метра над морското равнище. 
• Една нощ видяхме в кратера три много големи обекта с еднакъв размер и формата на пура. Два от тях бяха „паркирани“ в северната част на кратера, а един – в южната. Обектите останаха там няколко часа. При положение, че диаметърът на Архимед е 50 мили, то размерът на „пурите“ би трябвало да е 12 мили (22,5 км) в дължина и 3 мили (5,5 км) ширина. 
• Известният астроном Уолтър Хаас веднъж заявил, че имало случаи, когато авторитетни астрономи видели „нещо“ на Луната, но категорично отказвали да го обсъждат. 

През нощта на 10 юли 1941 г. Хаас видял две метеорни сияния на Луната. Група астрономи се включила в наблюдението. За 170 часа дежурство на телескопите, те регистрирали 12 „сияния“.

Виждани са някои облаци, които са толкова плътни, че образуват ясни видими сенки по повърхността! Веднъж кратерът Платон, който се намира близо до лунния северен полюс, бил покрит по краищата си със сняг. На полюсите на спътника от време на време има силна концентрация на облаци.

В този кратер са били забелязвани до 30 огъня наведнъж, които силно горели. Кралското астрономическо общество на Великобритания досега е направило над 1600 съобщения за подобни огньове. Ярки огньове са забелязвани също така в кратера Аристарх, в кратера Месие.

Дълги светещи линии са се появявали в кратера Ездок. Лъчи светлина като от маяк, над две десетилетия са наблюдавани да излизат от върховете на планината Питон в северната част на Морето на дъждовете. Астрономът любител Дейв Дарлинг писа: „На Луната летят НЛО!“ На 16 април 1979 г. през нощта той видял „пура“, дълга 16 километра и с диаметър 2,5 км. Нейният цвят бил сребристо-металически, и тя образувала ясно отличима сянка на повърхността на Луната. „Пурата“ се намирала в кратера Исидор, до Морето на нектара. на 12 август 1979 г. в 3,45 сутринта Дейв пак видял „пура“ в кратера Ромер. Нейната дължина била 20 километра, а цветът й – сребристо-металически, формата – удължена с две „крила“. После обектът изчезнал. Дарлинг видял също така голяма платформа на юг от кратера Архимед с размери 8,6 километра, който летял на височина 1,5 километра. Тази „платформа“ не била попаднала на нито една предишна фотография на тази част на Луната. Джордж Адамски направил в периода 1948 до 1952 г. 8 снимки, илюстриращи активността на НЛО на Луната или около нея. Всичките са получени с помощта на телескоп.

Днес на Траш.Ком гостува: Д. Вълев.