• Tweet

• Tweet

„Опасностите на Банкок“ – (Bangkok Dangerous) е всъщност зле прикрит индийски филм, нищо че е направен с парите на американците и е сниман в Тайланд от хонконгски братя-режисьори. Всъщност май на цялото азиатско кино му е доста трудно да се отърси от влиянието на тоновете боливудска бозица, която се бълва от икономическите тигри и тигърчета.

Освен с Никълъс Кейдж в главната роля, Bangkok Dangerous се отличава и с една изключително голяма посредственост, сюжетът е повече от банален и предвидим, а всички участници (без да броим тайландските танцьорки) мощно преиграват. Още щом разберете от първите кадри, че във филма ще се говори за наемен убиец, който е в края на кариерата си, можете да отгатнете какво ще се случи на финала.

Едва ли предполагате обаче колко банализми и плодове на най-долнопробната азиатска простотия има да ви залеят в следващите 100 минути. Но това не са глупости като от непретенциозна американска комедия. Това са дивотии а ла „Слонът моят приятел“: мелодраматични и сълзливи, лишени от почти всякакъв екшън.

Сърцето на азиатеца сигурно се е късало и той е останал с половин сърце при идеята хладнокръвният убиец да се влюби в глухоняма тайландска аптекарка. Или пък е ревял като хищна хиена, когато килърът е решил да обучава в своя занаят първия срещнат банкокски джебчия…

Като цяло – нищо ново и нищо невиждано в Bangkok Dangerous. Освен може би чисто трашерските залитания към мелодрама в екшъна. Без да искат, авторите братя Панг (не се ли долавя траш още в самото им име: Oxide Pang Chun и Danny Pang?), постъпват като Тим Бъртън – първо гледат индийски филми, после се опитват да направят нещо в Холивуд.

Единственото стойностно нещо може би са аргументираните доводи защо не бива да се ходи в Тайланд, но и тук няма нищо невиждано. Ако вярват на киното, българските туристи сигурно вече са се отказали от страни като Бразилия, Мексико, Колумбия, цяла Африка, Щатите, че даже и Словакия… Там престъпността е по-голяма, отколкото тук, явно.

Но за да стигнете до такъв извод за Банкок, не ви е нужно да гледате час и половина „екшън“. Ако искате екшън, по-добре идете на Death Race. А ако искате индийска мелодрама, „Слонът, моят приятел“ все още се продава на избрани вестникарски сергии по левче.