Днес имах късмета да присъствам на дело в Съдебната палата – София. Пред голяма аудитория се провежда следният диалог:
СЪДИЙКАТА: …определи решение делото на Софийски градски съд…
СТЕНОГРАФКАТА (панирана пред модерен компютър DELL): Момент! Момент! Спрете! Нещо стана с компютъра! Пиша и нищо не излиза на екрана!!!
СЪДИЙКАТА: Изключете го и го включете пак!
Подведена от нареждането на съдийката, стенографката размества по бюрото скъпата компютърна конфигурация, издърпва щепсела за захранване на монитора, след което пак го включва. Баси странното, „екранът“ угасва, после пак светва, а проблемът си остава.
СТЕНОГРАФКАТА: Нищо не става, да извикаме компютърният специалист!
СЪДИЙКАТА: Повикайте компютърния специалист!
Разсилната, или както там се нарича, хуква да търси компютърния специалист по високите коридори на Съдебната палата. След 10-ина минути се връща и виква от вратата: „Компютърният специалист ей сега ще дойде“. След още десетина минути компютърният специалист пристига (само дето не е в тога), рестартира компютъра и изнася кратка и поучителна лекция на стенографката как се рестартира компютър (нова дума), вместо монитор (друга нова дума) и как ако друг път се случи такова нещо, трябва да се натисне „ей това копченце“.
Толкова лесно си беше едно време, когато стенографките пишеха на ръка…
Това изби рибата…!
Самата истина! И да исках, не мога да си измисля такава класика!
Като че ли и е било в кръвта… Горката, пълна скръб.
К’во е това компютър:)
Нищо не може да замени пишуща машина „Марица“!!!!! Само ядове с кумпюторите.
Хаха, няма такива. Но, какво ли се чудя преди 30 години къде е имало компютри, от каде тези лелки чакащи пенсия да се заинтересоват и да попитат какво е това нещо
Аз това съм го виждал в 2 РПУ в София.
Те по принцип тия дето са на Ти с компютрите са плебса на обществото и са много по-зле от тези, които са на Вие с тях като манекенки, футболисти, известни личности и прочие. Така че не говорете много.
Това съм го виждал и в Административния съд в Пловдив.
Стоян Т.