Уникален образец на жанра социалистически наивизъм се съхранява на стена от изоставено ТКЗС. Времето е на път да заличи тази творба, или поне да я постави „на равна нога“ с древния римски път, който минава през селото.
„Графитът“ изобразява граничари, пазещи ни много съсредоточено от лошите фанариоти (границата все пак е в опасна близост с Триград).
На пръв поглед рисунката изглежда недовършена, тъй като десният пазител на нацията е оставен черно-бял, но това може да се разглежда и като ефект-послание към възприемателите. Та именно десният пазител най-много от тримата прилича на руснак. От тук можем да извлечем значението, че „братушките“ пазят границата ни, тъй да се каже, в сянка, стоят „зад гърба“ на нашите зелено-черни бойци.
Средният граничар с каската притежава основните черти на местните българо-мохамедани: строгия родопски нос, издаденото напред пещерно чело и тъй нататък. Потомък на кърджалии и еничари, той не би допуснал гръцки диверсанти в територията на правоверните.
Третият, очевидно страдащ от синдрома на Даун, представлява майсторски щрих по посока ширещите се в Родопите слухове за малформации в следствие на смесени бракове. Още много може да се разбере за живота край границата от тази творба, но нека оставим това на по-опитни анализатори и критици.
Останалите трябва да се погрижат произведението на изкуството по някакъв начин да бъде съхранено за поколенията на тази стена, на тези социалистически руини, които така добре си хармонират с руините от времето на император Юстиниан.
