Той създава впечатление, че призовава шофьорите да спрат рязко на място, като по този начин те биха създали условия за сериозно пътно-транспортно произшествие. Става дума за банерите на Яне Янев „СПРИ корупцията“. За съжаление думата „корупцията“ е с дребни букви и се вижда едва в последния момент, ако въобще се види. На всичкото отгоре билбордът представя един лош чичко (на когото по лицето си личи, че обича корупцията повече от слънцето и въздуха). Този лош чичко е протегнал напред длан, която се вижда като по-голяма от главата му и казва на шофьорите: „СПРИ!“ (куче!).  Ще се намери някой достатъчно голям идиот, който рязко ще спре и ще стане голямо мазало на пътя. А идиоти и корумпирани у нас се срещат нерядко. Особено на фона на изказванията за вредата от билбордовете напоследък може да се каже, че политическата кампания на г-н Янев застрашава живота и целостта на избирателите.

Но поне ще наложи прякора си Яне Янев като Най-Известния Стопаджия на Републиката.

Зашеметяващият билборд

Впечатляващ билборд краси столицата отскоро. Кандидатите на Синята коалиция за Европарламента. Отпред в най-едър план са тези, които са на най-избираемите позиции – Надка, шокиращо-скандалният Стефан Тафров и други, които не знам и честно казано не искам и да знам. По-назад са по-неизбираемите и те съответно се смаляват по законите на перспективата, докато стигнем до едно… куче!

Наистина, приятно и добро куче с умен поглед като на пияница, който след 10-ата мастика аха – и ще ти проговори! И е сложено достатъчно назад – че все пак да не го изберат: Синята коалиция не забравя, че Европарламентът е за депутати от човешкия биологически вид. Умни са те! Затова са сложили и кучето толкова назад. А можеха да го турят между Надка и Ст. Тафров. Но не! Те не са прости! Кучето да си стои на мястото – на неизбираемите позиции.

И все пак знае ли човек? Добре, да кажем че се случи оптимистичният вариант – няколко процента гласувате за Синята коалиция и вкарате Надка, Тафров и ония двамцата, дето не ща и да ги знам кои са! Тогава – прекрасно: кучето остава „зад борда“, гризе си кокалите от яд и гледа умно… Но ако гласувате повече, тогава неговите шансове не се ли увеличават?

съвсем наблизо има заровено съкровище,

до което разкопките още не са стигнали, разказва той. След това следва бизнес предложение – ти плащаш 5000 (или 10 000, в зависимост от финансовите възможности на жертвата) евро, ние ти помагаме да го изкопаеш, след което то е твое. Българите са категорични, че нямат претенции за процент от парите, хонорарът ги задоволява изцяло. Съкровището, обясняват те на чужденеца, е златно – монети и украшения, и изнесено на запад, ще струва над 100 000 евро, а най-вероятно и повече.
Колкото и странно да е,

мнозина наивници се хващат на тази въдица,

и вече поне седем-осем души от различни националности са били забелязани в района в компанията на българи. Сашо веднага познава кой защо идва, тъй като е познат и на групата, организираща „иманярския туризъм“. По всички правила на иманярството се копае нощем, на електрическо фенерче. За да е тръпката пълна, казвали на чужденеца и да мълчи през цялото време, защото ако проговори, златото щяло да се зарови още по-дълбоко в земята. Разбира се,

всички намират съкровище -

обикновено делва, пълна със златни монети. Щастливите чужденци си ги отнасят (контрабандно според тях) у дома, а вече там, разбират, че безценното съкровище представлява куп позлатени ламарини, които не струват и стотинки.
Имало е случай, когато подобен щастливец е бил залавян на границата със съкровище, разказват търговците край Перперикон. Турски гражданин

бил подозрително нервен,

и затова нашите граничари проверили по-обстойно колата му. Намерили голяма делва, пълна с антични златни монети. Човекът бил задържан. Когато пристигнал специалист да направи предварителна оценка, той се разсмял и казал: „Дайте си му ги и да си ходи в Турция!“ Оказало се, че гърнето е пълно с позлатени византийски монети, тип „Корубки“, които на всичкото отгоре в оригинал били сребърни, а не златни.
Подобни измами се вършат не само край Перперикон, а и

край други археологически обекти,

разказват запознати с иманярските дела. Повечето посетители на курортите ни вече били чели за последните сензационни находки и много лесно поддавали на изкушението да се видят като откриватели на съкровища. Измамниците обикновено се запознавали с тях по курортите и след известно сближаване следвала неустоимата оферта. От известно време започнали да зарибяват и хора по интернет.

Хасковските минерални бани са чудесно място, което за съжаление не е станало така популярно за туристите и инвеститорите като троянското село Чифлик. Или по-точно е загубило славата си, която е имало от комунистическо време. И се е превърнало в познатото напоследък съчетание между социалистически руини и модерни и недотам модерни хотели.

Донякъде тази слава се е позагубила заради лошите отзиви, които имаме за хотел „Йонико“, това балкантуристко недоразумение, което и днес стърчи над селцето.

СЪДИЙКАТА: …определи решение делото на Софийски градски съд…

СТЕНОГРАФКАТА (панирана пред модерен компютър DELL): Момент! Момент! Спрете! Нещо стана с компютъра! Пиша и нищо не излиза на екрана!!!

СЪДИЙКАТА: Изключете го и го включете пак!

Подведена от нареждането на съдийката, стенографката размества по бюрото скъпата компютърна конфигурация, издърпва щепсела за захранване на монитора, след което пак го включва. Баси странното, „екранът“ угасва, после пак светва, а проблемът си остава.

СТЕНОГРАФКАТА: Нищо не става, да извикаме компютърният специалист!

СЪДИЙКАТА: Повикайте компютърния специалист!

Разсилната, или както там се нарича, хуква да търси компютърния специалист по високите коридори на Съдебната палата. След 10-ина минути се връща и виква от вратата: „Компютърният специалист ей сега ще дойде“. След още десетина минути компютърният специалист пристига (само дето не е в тога), рестартира компютъра и изнася кратка и поучителна лекция на стенографката как се рестартира компютър (нова дума), вместо монитор (друга нова дума) и как ако друг път се случи такова нещо, трябва да се натисне „ей това копченце“.

Толкова лесно си беше едно време, когато стенографките пишеха на ръка…