Изложба (1999)

на 5 огромни врати със свински силуети на тях.

Вратите (към свинския рай) са поставени на стативи.

На тях са заковани портрети на авторите им: Баба Капка, Менко, Асен, Дядо Росен и Ицко, все помаци, пардон: българомохамедани.

Те са Художници по рождение.

Изображенията са техни картини.

Триптих Аура 4, 5, 6. Автор – Баба Капка; Аура 2, автор – Дядо Росен; Аура 1. Автор – Менко; Аура 7. Автор – Асен; Аура 3. Автор – Ицко

Тези образи се рисуват най-вече по селата с помощта на горелка, като целта е току-що закланото прасе да бъде опърлено.

Така полученият “технологичен отпечатък” може да бъде разглеждан като произведение на изобразителното изкуство или даже като “аура” (“ореол”) на животното, следата оставаща след края на едногодишния му живот в кочина.

По тая причина отделните творби се наричат “Аура” с индекси от 1 до 7. До тях са разположени портрети на авторите, онези, които са клали прасето, които са го пърлили и които в края на краищата са го изяли.

Целта на създаването и показването на конструкцията е именно популяризиране на чистото изкуство на нашенските natural born artists.

Чистото изкуство би трябвало да провокира размисли върху “нормалността” на свинските екзекуции, доколкото те представляват една хубава и уникална българска традиция.

От друга страна заглавията “Аура 1”, “Аура 2” и т. н. ще внесат в тълкуването им и мистически оттенък. Рецепиентът евентуално дори би могъл да се замисли и върху това, дали клането на прасета е християнски акт, при положение че такова едно твърдение е отречено от самия Христос и то доста преди Мохамед да забрани яденето и клането на свинье!

Георги Календеров

Това е хубав асонанс!

В текста на песента се среща стилистична фигура, наречена асонанс: „ама си тъпа, скъпааа„… Според Уикипедия асонансът: „се състои в повторение на гласни звукове в стих, главно ударени, което създава усещане за вътрешна рима в рамките на стихотворението. Например, в стихотворението на Ботев „Хаджи Димитър“ се среща асонанс с гласната е: „Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен, гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен“.“

Имате ли видеосъдържание в уебсайта си и искате ли да увеличите максимално потенциала си за приходи чрез AdSense за видео? Този продукт е персонализирано решение за видеоплейъра Ви с Flash, което използва подходящи, ненатрапчиви рекламни разположения от обширната мрежа с рекламодатели на Google. Предимствата на AdSense за видео са:

Adsense праща задължително чекове на фирмените потребители

Съсредоточаване върху практическата работа на потребителите: Рекламите не се натрапват и се показват в долната част на областта за гледане.
Разнообразни рекламни формати: С видеосъдържанието ще се показват и реклами с наслагване върху видеоклипове, и реклами с наслагване на текст.
Допълнителен потенциал за приходи: Можете да получавате приходи и когато потребителите вграждат видеоклиповете Ви в мрежата.

Ако се интересувате от участие, научете за изискванията и попълнете този формуляр, призовават от Гугъл.

От тях около 900 питат „Как да сваля филм?„. За тях са и следните инструкции.

Ето линк към първия от общо трите сезона на сериала „Излъжи ме“ – http://zamunda.net/details.php?id=171916&hit=1

Разбира се, единият вариант е да преснимате филма

За вход в Замунда може да ползвате тази парола, която се разпространява в нета, или да си направите собствена регистрация (което не е толкова лесно):

Име: balantais
Парола: 23041987

Тук е описано как се свалят филми с торент-тракери: http://kak-da.bg/viewpost.php?idto=651

Ето как се работи със субтитри: http://howto.savagrup.com/addons/howto/index.php?cl=l14

От тук можете да си изтеглите и инсталирате програма за дърпане на филми: http://www.bitcomet.com/

А от тук – софтуер за гледане на филми: http://kmplayer.en.softonic.com/ или пък този също е много хубав: www.bsplayer.com/

Ето и видео, отговарящо на въпроса „Как да сваля филм“:

Успех!

Георги Календеров

Тук попаднах на хубава песен в стила на рапа. Турска, но доста добра!

А какво знаем ние за Истанбул, освен че има много фаянсови плочки, джамии и че е столица на Турция (което не е вярно!)? Нищо! Ако греша, поправете ме в коментарите под публикацията!

Поздравявам ви с тази песен:

Георги Календеров

Влезте в профила си и се опитайте да пуснете реклама.

Фейсбук България

После напишете нещо произволно като текст на рекламата и натиснете бутона „Продължете“.

Вдясно ще ви се появи бройката

Ако ви показва данни за друга държава, променете страната в графата „Местоположение“. Ще ви се появи число от рода на 1 839 900. Толкова са потребителите от България към днешна дата.

Можете и да поекспериментирате. Например днес гърците, ползващи Фейсбук (тоест хората в Гърция) са 2 846 180, а в Турция… – 23 205 920! А ние ги имаме за изостанали спрямо нас. Вярно, интернетът им е бавен, а в Турция даже са забранили Тубата. Но пък ползват фейсбук „на корем“

Георги Календеров

Странно защо повечето театрални „критици“, особено тия, дето дращят по вестниците, ръсят само суперлативи за театралните постановки!? Те сигурно просто харесват всичко? Или пишат за работи, които не са гледали?

Анатоли Лазаров и Христо Ботев (Станчев)

Иначе превъзходният театър „Възраждане“ се е напънал да направи комедия от близо два часа, в която смешни са не повече от 15-20 минути. На какво се дължи това?

• Може би причината е в прекалено амбициозната цел – да произведат театрален „римейк“ на сериала „Ало, ало“ на българска почва? Нещо доста трудно, като се има предвид, че сериалът все пак е смешен!


Георги Златарев е от добрите в „Ало, ало“

• Или пък това, че са искали да вкарат колкото се може повече актьори (някои от които свръх талантливи, а други… не дотам)? От страната на готините актьори спокойно можем да сложим Анатоли Лазаров, Петър Лъджев, Христо Ботев (Станчев), Йосиф Сърчаджиев и Георги Златарев. За останалите – нито дума
• Разтеглено в два часа, представлението сякаш се опитва да покаже повече, отколкото има за показване.
• Преобладаващата част от актьорите толкова преиграват, че сякаш за тях „Ало, ало“ е някакво мъчение, а не нещо забавно. Особено дамите, чак тъжно да ти стане за тях, така се мъчат!
• Хуморът в сериала, който е доста фин и интелигентен, в българския си вариант далеч не е на това ниво, нито пък е толкова хумор. На моменти си е даже бая просташкичък!

Йосиф Сърчаджиев

Разбира се, има и неща, заради които „Ало, ало“ на Театър „Възраждане“ си заслужава да се гледа: ролите на Полковника, Генерала, Хер Флик и Лейтенант Грубер са впечатляващи. Танцът в стил „Мулен Руж“ буди мощни ръкопляскания. Той донякъде дава отговор на спор, породил се неотдавна из форумите, на тема „Защо няма дебели балерини?“ Силно е и превъплъщението на Петър Лъджев от Антонио Берторели в Адолф Хитлер, за което той е номиниран за наградата „Икар“.

Петър Лъджев в "Макс и Мориц"

Сигурно има и други хубави детайли, които не съм забелязал. Вероятно са се удавили в този двучасов напън да се направи театрална комедия, която обаче, за съжаление, далеч не е станала толкова приятна и смешна, колкото е нейният първообраз – сериалът „Ало, ало“.

Георги Календеров

Let Me In - римейкът е по-добър от оригинала!

Историята за 12-годишните младеж и вампирка е пресъздадена трогателно и… още по-романтично. В същото време не са спестени и визуалните средства. Струва си да се гледа, докато още има Замунда и Арена, защото по кината такъв филм като Let Me In (2010) няма да пуснат скоро. Първият вариант беше по европейски „разводнен“ и по шведски бавен и муден. Тия хора си тачат традициите, оставени от Ингмар Бергман, така, както ние тачим Трифон Зарезан.

Първият филм беше повече за самотата и тъгата, докато вторият е кървав и динамичен. Вече е въпрос на вкус и предпочитания това, кое от двете ще ви допадне повече, но определено Бергмановата стилистика не е за всеки.

Затова и американците са взели шведския оригинал и са направили нещо, разбираемо за повече хора, а и на по-разбираем език (английския). Издържано е в естетиката на некроромантизма, но се придържа към жанра на хоръра.

Романтиката пък идва от това, че Let Me In (2010) е филм за приятелството и то е един смекчаващ фон на кървищата и гадориите. Децата се държат за ръчичка и се целуват по челото, което е доста прекрасно. И двата филма впрочем дължат съществуването си на роман на Йон Линдквист, който се продава супер добре, включително и в България, така че не бързайте да вините киното, че е създател на такива неясни и неконституирани течения.

В същото време филмът от 2008 година се оказва предшественик на Twilight, култовата сага за тийнейджъри със сродна тематика, която имаше голям успех по целия свят. Тя също не се отличава с някаква безкрайна Бергманова художественост, но народът я гледа и й се кефи, нали! Кой е можел да предполага, че иначе изсмуканата от пръстите комбинация между любов и вампиризъм ще се окаже толкова ключова в киноизкуството на нашето съвремие!? Или просто съвремието, любовта и вампиризмът са си такива?!

Гледайте Let Me In (2010)!

За десерт – избрани бисери от субтитрите:
пристигнен
вдишъл от испаренията.
Икаме
някъква
придци
истине
споразомение
държиж
найстина
Извенете
обесни
неиндтифициран
кисилина
твойте
религиозн простотий
индефицирали

Своеобразен „връх“ бележи обаче
„председатела на сащ“.

Георги Календеров

че и в бъдеще ще ми се удаде щастието да гледам нещо така добро. Плаче за много оскари това талантливо, интелигентно, прецизно, задълбочено и провокиращо към размисли произведение!

Постерът на Black Swan / Черен лебед (2010)

Първоначалното впечатление, че имаме среща с добрия стар диаболизъм, е погрешно. Това наистина е филм за съвършенството – плашещо и прелъстително, вдъхновяващо и убийствено.

• По форумите го наричат снобария. Нека! Ако това е снобария, нека съм снобар и аз, барабар със снобарите!
• Било гавра с „Лебедово езеро“. Така да е! Прекрасна гавра, сравнима със самото „Лебедово езеро“, на която дори Чайковски би се накефил (и би завършил право, както се казва в Пловдив).
• Black Swan / Черен лебед (2010) било поредното упражнение на тема шизофрения… Ей, всички се извъдиха психиатри!
• Натали Портман и Мила Кунис били анорексички (а според мен и двете са актриси на световно ниво)!
• Масово бъркат режисьора на филма Аронофски с Роман Полански. И двамата трябва да се гордеят, че имат родство.

По-долу ще копирам и други коментари, пък вие съдете сами, но задължително гледайте филма! Изключително добър е! Пък който каквото ще, това да си разправя!

За най-милозливите - синчето на лоса Рудолф

Как се е празнувал Игнажден преди 250 години не интересува абсолютно никого. Как се празнува Коледа по света – също. Или ако някой все пак се интересува от тази мистериозна тема, нека чете с чиста съвест Космополитън. Да не говорим, че Игнатовците от година на година стават все по-малко, а не повече… И дори и тях не можем да зарадваме, като не плетем!

Каква пита (Василики) сервират в Гърция по Коледа, може да е тема за Готварски.Ком, а не за новинарски сайт, който уважава себе си, поне мъничко.

Поверия от рода на „Моми, на които им е време да се женят, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата“ нямат особена стойност, когато не познавате нито една мома, месеща хляб или садяща овошки.

За съжаление, с наближаването на Коледа по сайтовете и вестниците се появяват все повече отвратителни клишета, които не са осмислени и поднесени като за читатели от второто десетилетие на Двайсет и първия век. Ако вие се сетите за някои по-екзотични „решения“ за Коледа, ще се радваме да ги видим в коментарите по-долу.