От тях около 900 питат „Как да сваля филм?„. За тях са и следните инструкции.

Ето линк към първия от общо трите сезона на сериала „Излъжи ме“ – http://zamunda.net/details.php?id=171916&hit=1

Разбира се, единият вариант е да преснимате филма

За вход в Замунда може да ползвате тази парола, която се разпространява в нета, или да си направите собствена регистрация (което не е толкова лесно):

Име: balantais
Парола: 23041987

Тук е описано как се свалят филми с торент-тракери: http://kak-da.bg/viewpost.php?idto=651

Ето как се работи със субтитри: http://howto.savagrup.com/addons/howto/index.php?cl=l14

От тук можете да си изтеглите и инсталирате програма за дърпане на филми: http://www.bitcomet.com/

А от тук – софтуер за гледане на филми: http://kmplayer.en.softonic.com/ или пък този също е много хубав: www.bsplayer.com/

Ето и видео, отговарящо на въпроса „Как да сваля филм“:

Успех!

Георги Календеров

Let Me In - римейкът е по-добър от оригинала!

Историята за 12-годишните младеж и вампирка е пресъздадена трогателно и… още по-романтично. В същото време не са спестени и визуалните средства. Струва си да се гледа, докато още има Замунда и Арена, защото по кината такъв филм като Let Me In (2010) няма да пуснат скоро. Първият вариант беше по европейски „разводнен“ и по шведски бавен и муден. Тия хора си тачат традициите, оставени от Ингмар Бергман, така, както ние тачим Трифон Зарезан.

Първият филм беше повече за самотата и тъгата, докато вторият е кървав и динамичен. Вече е въпрос на вкус и предпочитания това, кое от двете ще ви допадне повече, но определено Бергмановата стилистика не е за всеки.

Затова и американците са взели шведския оригинал и са направили нещо, разбираемо за повече хора, а и на по-разбираем език (английския). Издържано е в естетиката на некроромантизма, но се придържа към жанра на хоръра.

Романтиката пък идва от това, че Let Me In (2010) е филм за приятелството и то е един смекчаващ фон на кървищата и гадориите. Децата се държат за ръчичка и се целуват по челото, което е доста прекрасно. И двата филма впрочем дължат съществуването си на роман на Йон Линдквист, който се продава супер добре, включително и в България, така че не бързайте да вините киното, че е създател на такива неясни и неконституирани течения.

В същото време филмът от 2008 година се оказва предшественик на Twilight, култовата сага за тийнейджъри със сродна тематика, която имаше голям успех по целия свят. Тя също не се отличава с някаква безкрайна Бергманова художественост, но народът я гледа и й се кефи, нали! Кой е можел да предполага, че иначе изсмуканата от пръстите комбинация между любов и вампиризъм ще се окаже толкова ключова в киноизкуството на нашето съвремие!? Или просто съвремието, любовта и вампиризмът са си такива?!

Гледайте Let Me In (2010)!

За десерт – избрани бисери от субтитрите:
пристигнен
вдишъл от испаренията.
Икаме
някъква
придци
истине
споразомение
държиж
найстина
Извенете
обесни
неиндтифициран
кисилина
твойте
религиозн простотий
индефицирали

Своеобразен „връх“ бележи обаче
„председатела на сащ“.

Георги Календеров

че и в бъдеще ще ми се удаде щастието да гледам нещо така добро. Плаче за много оскари това талантливо, интелигентно, прецизно, задълбочено и провокиращо към размисли произведение!

Постерът на Black Swan / Черен лебед (2010)

Първоначалното впечатление, че имаме среща с добрия стар диаболизъм, е погрешно. Това наистина е филм за съвършенството – плашещо и прелъстително, вдъхновяващо и убийствено.

• По форумите го наричат снобария. Нека! Ако това е снобария, нека съм снобар и аз, барабар със снобарите!
• Било гавра с „Лебедово езеро“. Така да е! Прекрасна гавра, сравнима със самото „Лебедово езеро“, на която дори Чайковски би се накефил (и би завършил право, както се казва в Пловдив).
• Black Swan / Черен лебед (2010) било поредното упражнение на тема шизофрения… Ей, всички се извъдиха психиатри!
• Натали Портман и Мила Кунис били анорексички (а според мен и двете са актриси на световно ниво)!
• Масово бъркат режисьора на филма Аронофски с Роман Полански. И двамата трябва да се гордеят, че имат родство.

По-долу ще копирам и други коментари, пък вие съдете сами, но задължително гледайте филма! Изключително добър е! Пък който каквото ще, това да си разправя!

който е направен със сравнително малко пари – около 2 000 000 долара, а приходите му вече надхвърлят 41 милиона.

Постерът на Последният Екзорсизъм / The Last Exorcism 2010

Има такъв маниер в киното – да се снимат филми с камера на рамото и малък бюджет в джоба. Доколкото следя какво се случва в тази област и доколкото знам, един от най-старите опити за „връщане към природата“, за „раздяла с тщестлавието в киното“ е филмът „Идиотите“ на Ларс фон Триер (1998). Ако вие се сещате за нещо по-старо, поправете ме в коментарите. Предлагам да наричаме това явление, този похват – автентизъм, като преди Триер имаме (евентуално) стар или ранен автентизъм, а след Триер говорим за „нов автентизъм“.

В „Идиотите“ едни младежи тичат голи по пътечка и толкова много се вживяват в ролята си на идиоти, която сами са си избрали, че накрая наистина се видиотяват.
По-късно голям успех имаше „Проклятието Блеър“ (1999). Той се води един от най-печелившите проекти в историята на независимото кино.

Това е филм с много вуду-куклички, духове и тичане по тъмно в гора. С камера на рамото. Ето, че новият автентизъм се е прехвърлил от Дания в Щатите. При това само за една година. Холивуд пипа по-бързо и от Азис, когато последният се „повлиява“ от творчеството на Нил Караибрахимгил.
Именно на тази „артистична поза“, на това – историята да се представя за истинска (макар да е напълно измислена и режисирана), се дължи големият успех на филма. Естествено, имаше и продължение, не толкова успешно.
Последва истинска вълна от подобни „автентични“ филми на ужасите, като едно от най-ярките от тях бе [Rec] с множество продължения.

Наистина впечатляващо и май вече идва от Испания (трудно е да му намериш края – кой от кого се влияе повече в това изкуство)!
И разбира се Paranormal Activity (2007).

И неговото продължение:

Ако някой знае субтитри за него, да свирка!
И така успешно стигаме до Последният Екзорсизъм / The Last Exorcism 2010.

Филмът е доста добър и плашещ. Става дума за един протестантски свещеник, който се е специализирал в гоненето на духове, като нито вярва в духове, нито пък в Бог. За целта използва различни трикове, с които допълнително изкарва акъла на хората. Един ден обаче решава да разкрие пред човечеството истината, че духове няма. Затова взима със себе си екип от двама души и камера, за да заснемат (от рамо) как точно той гони духовете. И ужасът започва.
И тук не върви да питаш – е, добре де, момчета, толкова ли не можахте да съберете някой долар за статив бе, мама му стара! Че камерата се люшка като главата на Хаджи Димитър…
Защото те веднага ще те контрират: Това не е филм. Това е автентичен запис на едни хора, дето отидоха да снимат духове и духовете им разказаха игрите. Това е единственото нещо, което остана от тези хора и ние не можем да ги виним, че не са предвидили бюджет като на „Титаник“.
Последният Екзорсизъм / The Last Exorcism 2010 – само за разбирачи!

Малко трудно се намират български субтитри, даже се пробвах със сръбски, но не беше лесно.

Много си заслужава да се види! Мартин Скорсезе му е продуцент, а също и Марк Уолбърг. Тия двамата явно имат вкус към добрия гангстерски сериал.

Това е новото предложение на телевизия HBO в сферата на мафиотските саги след финала на „The Sopranos“. Стартовият епизод е режисиран от Мартин Скорсезе, като Скорсезе е и копродуцент на целия сериал. Изглежда много, много обещаващ, а първите 7 серии са повече от перфектни – няма излишни приказки, празни епизоди или образи, които не търпят развитие.

Терънс Уинтър, който е сценарист и носител на награда „EMI“ за сериала „Семейство Сопрано“ и носителят на наградата „Оскар“ живият класик Мартин Скорсезе представят филма „Boardwalk Empire“, най-новата оригинална продукция на телевизията HBO. Действието му се развива в горещия и кървав Атлантик Сити, в зората на т.нар. Сух режим, когато търговията с алкохол е строго забранена в Щатите.

На брега на щата Южен Ню Джърси е разположен разкошният Атлантик Сити, грандиозен курортен град, известен с прякора си „Площадката за игра на света“ и е място, в което законите не важат. Огромни и красиви хотели оформят прословутата крайбрежна пешеходна алея на града. Там заедно с много нощни клубове, места за забавление и атракции съперничи дори на Бродуей.

Безспорният владетел на империята Атлантик Сити е ковчежникът на града, Инък (Енох) „Нъки“ Томпсън (Стийв Бушеми), политик и дилър на спиртни напитки, който се чувства комфортно и в двете си роли – тази на почтен политик и примeрен гражданин и тази на хитър и кръвожаден гангстер.

Заради своето стратегическо разположение на океанския бряг, градът е център за контрабандата на спиртни напитки, като оттук се стига за броени минути до Филаделфия, за часове до Ню Йорк за по-малко от един ден до Чикаго. И Томпсън се възползва от това.

Заедно с брат си Илай, шериф на града, пандизчийски шефове и местни мутри с имена на средновековни папи, през Нъки Томпсън минава цялата контрабанда на вносен и фалшив алкохол. Героят на Стийв Бушеми е на едно ниво с останалите известни престъпни личности от онази епоха и върти бизнес заедно с Арнолд Ротщайн, Големият Джим Колосимо, историческите Лъки Лучиано и Ал Капоне…

Един от най-гнусните моменти в "Убийствен пъзел" (2010) 3D

Имах се за много издръжлив на хоръри, но това чудо е наистина ужасно. При това на 3D. За разлика от предишните серии, където разчитаха на формулата: 5 минути гадости и час и половина глупости, сега глупостите са дозирани в минута – минута и половина, а всичко останало е непоносима гадост.
Ако издържите (а аз не можах), може цялостно да преосмислите понятията си за изпитание, страдание, дискомфорт, грижа за близките, предизвикателства, трудно ежедневие, оцеляване и пр.

Това е най-бруталната от всички серии, с най-голям бюджет.

В Замунда се търкаля нещо, което ми препоръчаха – Grotesque, за което се казва: „Убийствен пъзел“ и „Хостел“ бяха само апетайзери (може би предястие?), но аз не ви го препоръчвам и – честно казано – не смея да го гледам. Чак толкова катарзис нужен ли ни е!?

Ще приветствам и други мнения за филма в коментарите по-долу.

Напоследък стана модерно западни режисьори да гледат индийски филми и да заимстват похвати от Боливуд. Такъв е например Тим Бъртън, който признава в интервюта, че е запален по индийското кино. Например във филма му „Суийни Тод…“ можем да открием много такива заемки. А Дани Бойл, който в съавторство прави Slumdog Millionaire, вече сам снима… индийски филм. Само че какво го отличава от класическата Боливудска боза – или каквато гадост пият там, в Индия. Slumdog Millionaire не е някакво празно мечтателство на фона на песни и традиционни танци, някаква действителност, в която искаш да избягаш от мизерията и болестите. Не, Slumdog Millionaire ни показва една ужасна Индия, в сравнение с която нашенските Столипиново и Факултето са направо рай!

Брутално насилие, кражби и убийства, покъртителна бедност и мръсотия, къщи, спретнати от тенекии и шпертплат и покрити с найлон. И това е в 18-милионния Мумбай, където 50 процента от населението са под прага на бедността. На фона на това Дани Бойл и неговият ко-режисьор Ловлийн Тандан заснемат покъртителна любовна история, вкарана в рамките на предаването „Стани богат“ в индийски вариант. Гледайте го – най-добре на кино! И музиката си заслужава – дръпнете си я от тук – http://zamunda.net/details.php?id=154488&hit=1

Можете да си го дръпнете от ТУК.