Напоследък стана модерно западни режисьори да гледат индийски филми и да заимстват похвати от Боливуд. Такъв е например Тим Бъртън, който признава в интервюта, че е запален по индийското кино. Например във филма му „Суийни Тод…“ можем да открием много такива заемки. А Дани Бойл, който в съавторство прави Slumdog Millionaire, вече сам снима… индийски филм. Само че какво го отличава от класическата Боливудска боза – или каквато гадост пият там, в Индия. Slumdog Millionaire не е някакво празно мечтателство на фона на песни и традиционни танци, някаква действителност, в която искаш да избягаш от мизерията и болестите. Не, Slumdog Millionaire ни показва една ужасна Индия, в сравнение с която нашенските Столипиново и Факултето са направо рай!

Брутално насилие, кражби и убийства, покъртителна бедност и мръсотия, къщи, спретнати от тенекии и шпертплат и покрити с найлон. И това е в 18-милионния Мумбай, където 50 процента от населението са под прага на бедността. На фона на това Дани Бойл и неговият ко-режисьор Ловлийн Тандан заснемат покъртителна любовна история, вкарана в рамките на предаването „Стани богат“ в индийски вариант. Гледайте го – най-добре на кино! И музиката си заслужава – дръпнете си я от тук – http://zamunda.net/details.php?id=154488&hit=1

Можете да си го дръпнете от ТУК.

Изобретателен тип е използвал кадри от немския филм UNTERGANG (Падението), в който се разказва за последните дни на Адолф Хитлер. Авторът на клипа-компилация по забавен и хитроумен начин е поставил фалшиви субтитри под репликите на великия актьор Бруно Ганц, изпълняващ ролята на Фюрера като думи на Първанов. В тези „реплики“ са осмяни много ключови доносници от съвременния български обществен живот. Гледайте го и се позабавлявайте и вие!

Майкъл Джексън давал пари за проекта, авторът му Олег Мавромати се е приковавал на кръст като Христос

„Я не сын Бога!“, това пишело на табела, увесена на врата на руския акционист и режисьор Олег Мавромати, когато подобно на Христос, се разпнал на кръст. Никаква бутафория – на истински кръст, с истински пирони. Акцията му се провела пред Успенския събор в Москва и според Мавромати довела до изгонването му от Русия.

Там в момента има истинска православни инквизиция, уверен е той. Оттогава живее в София, женен е за българката Боряна Росса, която също е съвременен художник като него. Вече двамата правят в България нови акции, някои от които удрят в земята дори разпъването на кръст.

Като тази в старинната „Чифте баня“ в Пловдив, когато

В него ще видите как Леонардо Дикаприо се прави на агент от ЦРУ в Близкия Изток, с една шантава брадичка – сякаш може да заблуди когото и да било, че е АРАБИН!

Като гарнитура на това ни идва Ръсел Кроу Гладиатора с един стабилен шкембак. Австралиецът проявява излишно чувство за „хумор“, навигирайки Лео Дикаприо из Йордания, Ирак и т.н. – по телефона.

Лео стреля по арабите, оцелява трудно и измисля гениална стратегия как да ги излъже, която лъсва на втората секунда.

Заедно с това ни се пробутва една грамадна пропаганда. Ако бяха махнали пропагандата, филмът щеше да е горе-долу хубав.

Има няколко любопитни момента, но по-добре си го гледайте на компютъра! Тоя, режисьора Ридли Скот няма ли най-накрая да спре да се взима толкова насериозно и да направи един истински, скромен и изчистен филм!? Талант има човекът, но явно мегаломанията му пречи. Все се намират некви тъпанари с кинти, които му плащат за режисурата и му поддържат непремереното самочувствие!

Имаме много такива примери от киното, а и от литературата. Като връх в романтизма се счита например „Страданията на младия Вертер“, което донякъде се вмества и в идеята за некроромантиката, защото все пак Вертер се самоубива. Днес младите Вертеровци се наричат ЕМО, или по-правилно би трябвало да бъде „имоу“, тоест имаме някакво ново възраждане на романтизма, чийто връх постига великият Гьоте. От Германия идват и групи в музиката като „Рамщайн“, „Умф!“, КМФДМ и прочие, които с открито чело се обявяват за „нов немски романтизъм“, окичвайки обложките на албумите си с моргаджийски куки, скоби и т.н.

В киното един от върховете на некроромантизма е „Танцьорка в мрака“ на Ларс фон Триер. Този филм даже получи Оскар за чуждестранно кино. Но по-важното от това е, че много режисьори задължително гледат Триер, преди да почнат да снимат каквото и да било. Един от тях е Тим Бъртън. Той е сред най-големите апологети на траш-естетиката, дори и да не си го признава. Логично беше след „Танцьорка в мрака“ да се появи Бъртъновата The Corpse Bride, „Булката труп“. А по-късно и „Суийни Тод: Демоничният бръснар от Флийт стрийт“. Забележете, че и двата филма са мюзикъли като „Танцьорката“.

Към течението можем да причислим и „Зеленият път“ (The Green Mile), и „Осъденият на смърт идва“, и The Jacket, все хубави филми. Но те до един са производни на импулса, даден ни от датчанина Триер.

И днес гледаме новия връх в некроромантизма – Let the Right One In, шедьовър в жанра си. Впрочем какъв е жанрът му според Замунда.Нет – хорър, драма, романс! Използвали са цели три жанрови определения, защото „некроромантизъм“ още не се е наложило. Но и това време ще дойде. Резултатът е една наистина покъртителна любовна история между юноша бледен и 12-годишна вампирка. Една АДСКИ ИСТИНСКА любовна история! По тийнейджърски наивна и красива любов на фона на прегризани гърла, шуртящи кървища, хвърчащи глави и отрязани крайници.

Няма да правя по-подробен анализ на филма, само ще ви го препоръчам.

Може да видите какво лошо нещо е написал Владо за филма тук.