Внезапно и аз реших да бъда човек в съботния ден и да поглезя сетивата и душата си, мързелувайки цял ден. Исках просто да гледам телевизия и необезпокоен от никого да лежа в леглото. Дълго мислех кой е най-лесния начин да разуча подробно телевизионната програма и през това време я открих в един вестник. Измъкнах я бързо, за да не изпускам все пак всичко интересно, което предстои.

Естествено, като за начало заложих на българската национална телевизия – класика в жанра. Първото, което прочетох, беше 07:05 – „Отдаденост – тв филм (448 епизод). Реших, че е безсмислено да го гледам, просто защото вече сме на 448 епизод и съм изпуснал прекалено много, освен ако сериите не продължават до 5309. Преместих погледа си по-надолу и наведнъж прочетох какво мога да гледам в диапазона от 08:00 до 09:45 часа – само анимационни филмчета, за които ако оставим на страна, че не ме грабнаха като заглавия, все пак далеч съм от тази вълна… други неща заемат място в съзнанието ми, а и времето ми е минало за подобни неща. Но това, което ме разколеба, беше започващото предаване „За животните с любов” от 09:45 часа. То, предполагам, не само за мен е доста демоде. За секунда се замислих, дали пък не си струва все пак да погледна, ако водещата не се е променила и темите са се изчерпали, то поне дали интериорът не е по-различен… не… реших, че това ще затрудни повдигането на духа ми в мрачната и студена сутрин и с отегчение отместих погледа си надясно. Спрях се на предаването „Огледала” от 10:00 часа по БТВ и се замислих – от темите, които обсъждат там, не им ли излязоха пришки на езиците… и все още ли си мислят, че не се забелязва това, та чак до втръсване! Даже концепцията, с която в самото начало ме грабнаха като зрител, вече липсва. Е, и това не става, лачено, но твърде изтъркано. Вече започнах да се отегчавам, защото бях с очакването, че в събота все ще си намеря интересни неща за гледане и ще уплътня деня. Да, ама не! Попадам на заглавието „Екстремен лов на духове” (анимация) по Нова Телевизия и се чудя, възможно ли е вече толкова да сме се глобализирали, че да предлагаме анимации на децата си в които привидно става въпрос първо за лов, а после за духове?! А къде останаха джуджетата, Червената шапчица и другите такива нравствени и поучително-развлекателни филмчета, които можем да предложим на децата си? Не, това по принцип не става, защото не ми отговаря на годините, но и на дете няма да ги пусна. И все пак аз упорито продължавам да търся нещото, с което да запълня време. Чета, но нищо не ми хваща окото, само три заглавия, които пък направо ми разбиха представите за развлекателна и интересна съботна програма – 12:00 часа:„Представяме ви балет „Тодес”, 12:30: „Агрофорум”, 19:15: „Особености на националния риболов” – игрален филм, по телевизия 7 дни. И трите предавания не успяха да ме заинтригуват със заглавията си, а представям си какво може да бъде съдържанието им… пълно отегчение.

Реших да не бъда черноглед или с предразсъдъци, подходих с оптимистична усмивка наред по другите програми отново с надеждата, че днес все пак ще гледам нещо интересно по телевизията. Е, загубих доста време в четене на програмата, на анализиране – кое какво би могло да бъде, в превключване на програмите и гледане в нищото, защото така дългоочакваният уикенд беше почти провален, понеже явно съм се залъгвал, че ще намеря тези толкова развлекателни филми и предавания.

Почти бях на ръба да се откажа и бях на крачка от включването на компютъра, когато ме озари мисълта, че има още телевизии, чиято програма не съм разгледал обстойно. Изведнъж очите ми попаднаха в карето на СКАТ. Гледах, гледах… предаване за сватбата, „Атака” и нейните неотложни въпроси, които не ни оставят да си починем дори и през почивните дни, народни песни и т.н. И най-после прозрях, че липсата, която усещам, не е случайна. Просто проф. Вучков не фигурираше там. Отначало малко се смутих, а после се сетих, че той вече е в ТВ2. Реших да си прехвърля погледа върху тази телевизия, да видя дали ще се впечатля от това, което те предлагат в съботния ден. И хоп! От пръв поглед попаднах на предаването „Пирамида” от 18:00 часа… е, това бе достатъчно, за да се откажа да им гледам останалите неща. Да си пусна „Евроспорт” също не ст
ава… не съм им фен.

Така наистина убих част от времето си, но не в нещо пълноценно и смислено, а в търсене. Бях станал рано и минаха два часа в отегчително търсене из програмата, лежейки под завивките. Чудех се колко още мога да издържа, без да ми стане скучно цъкайки от програма на програма и четейки във вестника, и реших, че отегчението става все по-голямо, а разочарованието от провалената и неуспешно започната сутрин прерасна почти в недоумение как от 65 програми не успях да си харесам нито една.

Честно казано, не си спомням скоро да съм имал подобна сутрин. Два часа ми се сториха като два дни, препрочитайки многократно филмите и предаванията с надеждата, че ще открия нещо интересно. Най-накрая се изморих и реших да подремна, включвайки нещо просто за фон…

Бедата е там, че аз телевизия не гледам. Причините са много и няма да ги изброявам тук. Това доведе до едно дълго и мъчително отлагане на написването на този разказ. Световната литература се чувстваше ограбена от това. Ден след ден, година след година, десетилетие след десетилетие – времето си минаваше. И така един бял ден си дадох сметка, че дори и много да остарея, пак няма да гледам телевизия, което може да се окаже сериозен проблем за световната литература – по този начин и благодарение на това небрежно отношение от моя страна, разказът „Най-дългият минет на света” щеше да остане завинаги ненаписан. За това се обърнах към едно 19-годишно момиче да го напише вместо мен и да ми продаде авторството над този безсмъртен по своя характер текст. Аз от своя страна ви го подарявам:

НАЙ-ДЪЛГИЯТ МИНЕТ НА СВЕТА

Георги КАЛЕНДЕРОВ