Зашеметяващият билборд

Впечатляващ билборд краси столицата отскоро. Кандидатите на Синята коалиция за Европарламента. Отпред в най-едър план са тези, които са на най-избираемите позиции – Надка, шокиращо-скандалният Стефан Тафров и други, които не знам и честно казано не искам и да знам. По-назад са по-неизбираемите и те съответно се смаляват по законите на перспективата, докато стигнем до едно… куче!

Наистина, приятно и добро куче с умен поглед като на пияница, който след 10-ата мастика аха – и ще ти проговори! И е сложено достатъчно назад – че все пак да не го изберат: Синята коалиция не забравя, че Европарламентът е за депутати от човешкия биологически вид. Умни са те! Затова са сложили и кучето толкова назад. А можеха да го турят между Надка и Ст. Тафров. Но не! Те не са прости! Кучето да си стои на мястото – на неизбираемите позиции.

И все пак знае ли човек? Добре, да кажем че се случи оптимистичният вариант – няколко процента гласувате за Синята коалиция и вкарате Надка, Тафров и ония двамцата, дето не ща и да ги знам кои са! Тогава – прекрасно: кучето остава „зад борда“, гризе си кокалите от яд и гледа умно… Но ако гласувате повече, тогава неговите шансове не се ли увеличават?

Тази рисунка върху кръчма „Дяволското гърло“ отдавна се е превърнала в графичен символ на известната пещера край Триград. Кръчмата е затворена и пред нея вече не паркират моторите си местни бекове, пардон, рокери, лелеещи Станишев да падне от власт, за да му усучат сополите около врата. Но това е красноречив пример колко трайно нещо са символите. Ето, кръчмата загина, а дяволчето от рисунката ще остане навеки, тоест до когато има пещера с това име и докато има кой да слиза в нея. А поне засега желаещи се намират. Според Костадин Хаджийски, 20 000 туристи всеки месец посещават Триград и околностите. И тези хора неминуемо разглеждат дяволчето от кръчмата, прерисувано и на картата пред пещерата.

Нека се вгледаме в него и ние. Дяволитият рисувач има уникална представа за Дявола. И той, както много от нас, явно е отраснал с каубойските филми и е викал пред синия екран „Давай, бате Гойко!“. Днес съответно вика: „Давай, бате Бойко“, ако е още жив. Но както и да е. На картинката виждаме един дявол с индиански черти, развял грива от черен огън. Със зъби като на змия – един отгоре и един отдолу, или пък като на редовен посетител на местните кръчми, любител на наливната мастика, за когото ходенето на зъболекар е суета сует… както и имането на зъби… та нима за да жулиш мастика от сутринта, ти трябват зъби?

В този опит за Diabolus expulsum („прогонване на Дявола“ от латински) със средствата на изобразителното изкуство виждаме някои от основните черти в манталитета на местните. Тази рисунка сякаш казва: „Да ти го фукна в беззъбата устичка, Дяволе! Но ако не беше ти и твоето Гърло-пещера, щяхме по цял ден да рупаме варовикови и карстови скали и нямаше да има пари за ментак. Наздраве, твойта мамица!“. Това е един двойствен, амбивалентен образ на Дявола, който хем е лош, хем и като един бате Гойко идва да спаси бедните триградчани.