Той създава впечатление, че призовава шофьорите да спрат рязко на място, като по този начин те биха създали условия за сериозно пътно-транспортно произшествие. Става дума за банерите на Яне Янев „СПРИ корупцията“. За съжаление думата „корупцията“ е с дребни букви и се вижда едва в последния момент, ако въобще се види. На всичкото отгоре билбордът представя един лош чичко (на когото по лицето си личи, че обича корупцията повече от слънцето и въздуха). Този лош чичко е протегнал напред длан, която се вижда като по-голяма от главата му и казва на шофьорите: „СПРИ!“ (куче!).  Ще се намери някой достатъчно голям идиот, който рязко ще спре и ще стане голямо мазало на пътя. А идиоти и корумпирани у нас се срещат нерядко. Особено на фона на изказванията за вредата от билбордовете напоследък може да се каже, че политическата кампания на г-н Янев застрашава живота и целостта на избирателите.

Но поне ще наложи прякора си Яне Янев като Най-Известния Стопаджия на Републиката.

СЪДИЙКАТА: …определи решение делото на Софийски градски съд…

СТЕНОГРАФКАТА (панирана пред модерен компютър DELL): Момент! Момент! Спрете! Нещо стана с компютъра! Пиша и нищо не излиза на екрана!!!

СЪДИЙКАТА: Изключете го и го включете пак!

Подведена от нареждането на съдийката, стенографката размества по бюрото скъпата компютърна конфигурация, издърпва щепсела за захранване на монитора, след което пак го включва. Баси странното, „екранът“ угасва, после пак светва, а проблемът си остава.

СТЕНОГРАФКАТА: Нищо не става, да извикаме компютърният специалист!

СЪДИЙКАТА: Повикайте компютърния специалист!

Разсилната, или както там се нарича, хуква да търси компютърния специалист по високите коридори на Съдебната палата. След 10-ина минути се връща и виква от вратата: „Компютърният специалист ей сега ще дойде“. След още десетина минути компютърният специалист пристига (само дето не е в тога), рестартира компютъра и изнася кратка и поучителна лекция на стенографката как се рестартира компютър (нова дума), вместо монитор (друга нова дума) и как ако друг път се случи такова нещо, трябва да се натисне „ей това копченце“.

Толкова лесно си беше едно време, когато стенографките пишеха на ръка…

Публична тайна е, че страдащи от липсата на секс жени се самозадоволяват с различни атрибути. Много от тях обаче стават жертва на страстта си към фалосоподобни дрънкулки и предмети. Защото ги “забравяли” във влагалищата си. През дългата си практика гинекологът Тинко Тенев се е нагледал на много куриози. Направил е хиляди аборти. Вадил е от влагалища термометри, дезодоранти, капачки от парфюми и други „1001 стоки“.Специално за Траш.Ком д-р Тенев разказа фрапиращи случки.

Наскоро настървена за секс мома опитала да получи оргазъм, самозадоволявайки се. 18-годишната ученичка била прясно дефлорирана от свой съученик, а след това желаела нонстоп секс от партньора си. Той отказал да се подложи на полов маратон и тя решила да пробва сама. Нахакала термометъра барабар с опаковката във влагалището си, но той потънал в дебрите на „тунела“ й. “Дойде при мен паникьосана. След внимателен преглед извадих стъклената вещ. Толкова бе щастлива, че поиска да прави секс с мен. Отказах, защото бе психически нестабилна. По принцип не е нормално пациентка да търси секс с лекуващия я гинеколог. Това води до драматични колизии както за лекаря, така и за пациентката. Означава също, че пациентката е в депресия. Имал съм мераклийки, които ми звъняха през нощта и ме канеха за секс…“, споделя гинекологът.

25-годишна блондинка пък поискала от него да я дефлорира. Едрогърдестата хубавица от София имала няколко неуспешни опити с мъже, които не могли да я обезчестят. Била се опарила и искала медицинско разкъсване на химена. “Какъв бе тоя карък да попадам все на такива с малки пениси!”, доверила разстроена тя. Д-р Тенев накарал да подпише официален документ за доброволно подлагане на медицинско дефлориране, но тя отказала. “Опасна жена! Можеше да ме вкара в голяма беля. Това се води средна телесна повреда, ако реши да ме съди“, коментира многострадалната „бяла престилка“.

Преди години имало период, когато докторът бил посещаван често от изнасилени. Но в повечето случаи на жертвите им се плащала солидна сума, за да не заведат дело срещу изнасилвачите. Веднъж една красива като холивудска сексбомба студентка дошла изнасилена в кабинета на гинеколога и поискала контролен преглед. След нея нахлул сексуалният й терминатор и предложил 10 000 лева, за да си трае. Накрая мъченицата склонила да „допълни“ банковата си сметка и насилникът отървал решетките.
Шампионки по аброти били били циганките. Една нашенска Изаура направила 25 пъти аборт при д-р Тенев.

”Зайкините не са толкова плодовити. Ромката-първенец обаче не искаше да слага спирала. По Тошово време на никоя не й пукаше от абортите. Бяха безплатни и се правеха на конвейер.”, доверява лекарят. Доскоро мургавите ни сънароднички правели средно между 8-10 аборта. Българките ги докарвали само до 3-4. в днешно време пък почит нямало жена, която да прави повече от 2 аборта, категоричен е гинекологът.

а тя потърсила за аборт д-р Тенев ден преди сватбата. Бъдещият й съпруг, разбира се, и хабер си нямал каква палавница води към олтара. “Казах й да прекъснем бременността след сватбата, защото може да кърви на тържеството. Все пак щеше да бъде в бяла рокля. Като “девственица”. Но тя отказа. Беше си наумила да каже “да” на мъжа си в църквата ”нетрудна”, разказва докторът.

Сред най-фрапиращите случаи от неговата
практика е „ученичката с дезодорантите“. Селска нимфетка от Пловдивско посетила около 30 пъти кабинета на спеца по женските болежки, за да извади от вагината й капачки от дезодоранти. На няколко пъти мастурбаторката си мушкала цели дезодоранти. Късметът я напуснал фатално, когато родителите й я сгащили да си пъха поредната “Рексона” в “тунела”. “Ей, уличнице, шъ тъ притрепъ! Туй да ни ти е килер, та да крийш, ма!”, разкрещял се побеснелият й баща.

Сложили на носилка фенката на „подръчния секс“ и право в кабинета на д-р Тенев.. За зла участ обаче в чакалнята киснели “строени” още десетина нейни „колежки“. Нимфата от прованса трябвало бая да постиска зъби, преди лекарят да освободи влагалището й от „заседналата“ капачка.

Веднъж при гинеколога цъфнал… мъж с „ляв уклон“, чиито задни части били осеяни с огромни брадавици. „Този тип се нуждаеше от спешна хирургическа намеса. Тези брадавици се предават по полов път. Млади момчета са идвали при мен с брадавици по целия корем. Има бум на това заболяване у нас през последните десетина години. Предполага се, че идва от Азия. Напада хората и конете”, твърди д-р Тенев.

Цв. Иванчев

• Невероятна колекция от предмети, извадени от вътрешностите на пациенти, е събрала възрастната софиянка Мария Стоянова. Над 35 години тя е работила в „Бърза помощ“. 
• От човешки задници сме вадили дезодоранти и бутилки – спомня си настоящата пенсионерка. – В „Пирогов“ още пазят рентгенова снимка на бирена бутилка, цялата завряна в мъжки… таз. Или един случай с билярдна топка, която трябваше да бъде извадена от влагалището на едно младо момиче. Попаднала там, докато с партньора й се забавлявали върху билярдната маса. Често изваждахме капачки от дезодоранти както от жени, така и от мъже. Колкото и безобидно да звучат такива случаи, проблемът е голям. Капачката засяда в ректума, аналният свинктер се свива и това прави невъзможно изваждането. Имаше такъв случай с една жена. Докато се забавлявали с нейния партньор, той й пъхнал дезодорант отзад. Когато го извадил, капачката останала вътре. Жената дойде ухилена с мисълта, че ще се бръкне с някакъв инструмент отзад и лесно ще се реши проблемът. Стигна се до сложна операция, която даде множество усложнения. За малко дамата щеше да умре. Двама сексуални партньори пък бяха решили да си доставят по-голямо удоволствие. Единият сложил в един презерватив освен члена си и няколко пластмасови топчета. Кондомът се скъсал и цялото това богатство от предмети се пръснало из правото черво на потърпевшия. Едва бяха извадени, защото на рентгеновата снимка пластмасата не се открояваше. Един дипломат пък се опитваше да ни убеди, че без да иска се надянал отзад на… пластмасова чаша. Просто се подхлъзнал, докато се къпел във ваната, и… тя влязла в задника му.

Стотина са погребалните бюра в столицата. Но само десетина от агенциите не лъжат и не мамят клиентите си. Останалите са тип „копърки“. Обявяват по-ниска цена за погребалните услуги, а всъщност вземат тройно и четворно повече. Рекетът става по време на самата погребална церемония, така че изнудените хора да нямат време и възможност да реагират. Именно с това се обяснява фактът, че в полицията няма заведени жалби срещу подобни измами.

По правило тези хора не работят сами. Като всяка банда си имат информатори, разказват представители на столични погребални бюра. Всеизвестен факт е, че мошениците намират начин да се свържат с домашните лекари, които при смърт в дома упътват близките на пациентите си към „копърките“. Според хора от погребалния бизнес ангажиралите се с „препратката“ джипита получават висока комисиона – между 200 и 300 лв. на поет случай. Според източници от медицинските среди доста лекари са поставени под силна преса, за да „работят“ за тази или онази траурна агенция. Някои от джипитата даже са били жестоко пребивани, защото са оказали съпротива на погребалната мафия. Само че и от докторското съсловие няма подадена жалба в полицията…

Не е трудно да се разпознае бюрото тип „копърка“. Първо, тези агенции не работят денонощно, а само при възникнал конкретен случай. През останалото време служителите им се занимават със странична дейност – най-често с покупко-продажба на имоти. Второ, обявяват изключително ниска цена за погребалните услуги – 200-250 лв. Всъщност тази цена е кукичката за шараните, тъй като в нея не е калкулирана цялата програма около погребението – от санитарната дейност по мъртвеца до раздаването след опелото. Опечалените роднини разбират по време на церемонията, че не е платено на катафалката, че гробарите си искат парите за свършения труд, че дърводелецът не дава кръста и ковчега, тъй като не са закупени и т.н. Притиснати от обстоятелствата, хората плащат и разбират чак накрая, че всъщност са дали тия 250 лв. само заради съобщението за смъртта, което, апропо, е безплатно.

Междувременно, погасявайки всички направени разходи по погребението, се оказва, че близките са олекнали със солидна сума – между 1000 – 1200 лв., тъй като всички по веригата са увеличили неколкократно стойността на услугите си. Комбината е ясна. Предупредени, че ще вземат много повече пари (а в това мизерно време кой ли ги не иска?) и гробари, и дърводелци, та даже и свещеници участват в измамата на „копърките“. Пускат им 20 процента от надвзетите суми и така си гарантират участието в следващата измама. И отново се говори за принуда в туй мероприятие, осъществена чрез физическо насилие. И отново в полицията няма подадена нито една жалба от страна на гробари,
дърводелци или свещеници…

• Българският ковчег си има своите особеност, твърди собственик на погребална агенция в София. Основната е, че е много евтин. За да насмогнат на търсенето, майсторите на ковчези го правят от фазер. За сравнение – 2000 бройки месечно напускат фабриката на погребално бюро „Хадес“, едно от най-големите в бранша.
• На Запад по разходи една сватба се равнява на едно погребение, а у нас една сватбена рокля струва колкото 10 ковчега.
• Преди време взривеният пернишки погребален частник Петър Мицов беше казал, че „две погребения на седмица да правиш, кючек ще играеш“. Разбира се, конкуренцията е жестока, но ако се позиционираш добре, дебелите пачки са ти в кърпа вързани.
• Младите и агресивни фирми нямат време да чакат клиентите да дойдат при тях, затова сами решават да ги търсят. Как става това? Основно с ухажване на докторите от „Бърза помощ“. Механизмът е прост. когато лекарят дойде в дома на покойник, той носи със себе си картички на „своята“ погребална агенция. Ди си вербуваш „бяла престилка“ допреди година струваше между 100 и 200 лева на случай. Сега цената е по-висока. Най-често цитираната сума е 300 лева. Носят се легенди за случаи, когато на адреса заедно с „Бърза помощ“ пристигат и служители на траурни бюра. зачестяват и инцидентите, при които доктори заявяват, че само „тяхната“ агенция може да осигури издаването на смъртния акт.
• Друг широко прилаган трик да изпревариш конкуренцията е „да ловиш“ поръчки още в болниците. Именно там се навъртат като лешояди много погребални агенти. някои отиват там едва ли не като на работа – пристигат в осем, пият кафе и.. почват да се мотаят по стаите. Подобно постоянно присъствие също е свързано с някакви разходи, понякога уговаряни месечно, които после се разпределят по крайните потребители. Шок дори в погребалната общност предизвикват агенти, които… оставят визитки върху нощните шкафчета на тежко болните.
• Дълбочината, на която се копае гробът, е 180 см. Говори се, че циганите-гробари главно от Бакърената и Малашевци редовно „изяждали” от нормата и рядко стигали по-дълбоко от 80 см.

Столичани масово се отказват от труповете на покойници, умрели в болница, съобщиха за Траш.Ком от общинска фирма „Гробищни паркове“. Отказът от близките става чрез стандартен формуляр. В него се декларира, че семейството няма възможност да поеме разноските по погребението. В болшинството от случаите обаче става дума не за бедност, а за нежелание на опечалените да се заемат с организацията и заплащането на ритуала.
Единствено с прокурорско решение изоставения покойник може да бъде погребан от Общински обреден дом. Там разноските се поемат от Агенция за социално подпомагане.

Погребението на изоставените, както и на социалнослабите трупове без роднини (кремацията не е разрешена) струва 120 лв. В тази сума влизат стойността на обикновен ковчег от 23 лв., изкопаване и зариване на гроб 70 лв., 5 некролога и дървен кръст.

За да се ползват услугите на „Гробищни паркове“ и погребението да е безплатно за семейството на покойника, трябва да се удостовери, че приживе умрелият е бил регистриран като социално слаб. Най-бързо, трупът се обслужва, ако покойникът е получавал социални помощи през зимата, твърдят от „Гробищни паркове“. Тогава процедурата по оформяне на документите приключва за 3-4 часа.

В. Христов, Е. Статкова

Най-известното, колоритно и обичано семейство „лилипути“ у нас са леля Марийка и съпругът й Данчо. 68-годишната билетопродавачка от градския транспорт е овдовяла рано, но цял живот ще помни и разказва с каква луда любов са се взели с мъжа си. „В Хасково имаше само един човек като мен, разказва леля Марийка. Изобщо нямах представа, че ще срещна мъжа на живота си в… цирка! Данчо е от София, но гостуваше в нашия град с цирк „Монте Карло“. Видях го случайно на улицата, когато отивах за хляб. Стоеше до една часовникарска будка. Веднага го забелязах и си помислих:

Усетих как Данчо ме проследява с поглед. И пламнах – момичешка работа! Видях и името му на плакат: „На манежа – смешните клоуни Митко и Данчо!“ Отидох с едни съседи на вечерното представление. седнахме на първия ред. Той играе, ама все ме поглежда… Абе, любов от пръв поглед! Сватбата беше в Русе. Майка ми обаче не искаше да имаме деца. „Защо ви е, казва, нещастно същество като вас?“ Но ние не бяхме нещастни. Напротив!
Аз пътувах с цирка,

Младите дребосъци скоро се сдобиват с желаната рожба – Валентина, която по ръст била точно копие на родителите си. Днес баш майсторката на опаковките в „Билкооп“ е вече на на 45 години, но не крие възрастта си. Пък и няма защо. Нали първият въпрос към нея обикновено е: колко сте висока? „Точно 120 см!“, отвръща с известна гордост потомката на „цирковата фамилия“. Валентина си признава, че не страда от нищо освен от „непревземаемите“ стъпала в транспортните средства и непосилно високите шкафове и гардероби вкъщи. Е, като тийнейджърка се е комплексирала, че е последна в редицата по физическо, но и това отминало с времето. Второто й притеснение дошло с раждането на сина й Виктор. 16-годишният младеж стърчи с почти четири глави над майка си и

„Притеснявах се до болка, споделя дребничката Валентина, че той навярно се срамува от мен. Виктор е здрав и силен, с нормални размери…“

„Да, имах съученици, които ми се подиграваха, признава възпитаникът на 23 училище в София. Сочеха ни с пръст, като се покажем на улицата с майка ми. Веднъж изгубих търпение и ударих един. Повече не смееха да ме закачат.

А баба Марийка се притеснява, че не може да зарадва единствения си внук с толкова мечтания часовник – пенсията не стига за нищо, но сърце да е широко, казва народът.

Точно такава натура е и най-ниският нашенец – инж. Георги Софкин, лидер на организацията „Малки български хора“. Многобройните му приятели и фенове го наричат с обич „най-големият мъж, когото познаваме“. 136-сантимовият „фъстък“ е шампион на България по бадминтон от 1972-ра до 1977г.

лекарите недоумяват как не си „е заработил“ трайна парализа на гръбначния стълб, а Иван Славков и Димитър Пенев са омаяни от „фаталния му чар“…

Въпреки невероятните успехи, които жъне на ВИП-фронта, Софкин продължава да твърди, че светът не е създаден за лилипути. „Реалният свят е непригоден за нас, жалва се маломерният българин. В претъпкания трамвай коленете на пътниците ни удрят в корема и слабините. С нас често се случват катастрофи, понеже не успяваме бързо да прекосим оживените улици. Често съскат обиди зад гърба ни: „Я го виж тоя урод, палячо, пратете ги в концентрационни лагери тия…“

Но лилипутите се оказват много по-борбени и адаптивни от „нормалните“ хора. Софкин не спира да ?
?ръстосва цял свят и да агитира за каузата на „мъниците“. Неговият девиз е, че „дребните поне падат от ниско“. Крепи го вярата, че някой ден и на улицата на „малките български хора“ ще изгрее слънце. И че отнякъде ще се появи добрата Снежанка, която ще приласкае джуджетата…

В. Наумов

• У нас „малките хора“ са малцинство в буквалния смесъл на думата – не повече от 200-300 души. Недоизяснен от медицината хромозомен дефект спира растежа на костите им и ги обрича доживот на участта да гледат света отдолу нагоре. Болестта се нарича ахондроплазия и засега е неизлечима.
• Медицината наука сочи, че в 75 на сто от браковете между две джуджета се ражда тяхно копие. На всеки 28 000 новородени у нас има едно, което никога не успява да порасне достатъчно, сочат изследвания на специалисти.
• „Тапите“ са изключително борбени, с много дарби и възможности за преодоляване на трудностите, които ги съпътстват на всяка крачка – като се почне от дискриминацията при търсенето на работа и се стигне до телефоните в приемните на ведомствата, монтирани толкова високо, че джуджетата трябва едва ли не да се качат на стълба, за да ги използват.

Георги Софкин: Не съм се чукал с мъже!

Името на 45-годишния лидер на малките хора в България често се забърква в пикантни истории и скандални твърдения. Според клюките 138-сантиметровият заралия е преспал с неколкостотин хубавици. В същото време се намеква, че си падал и по момченца. А един от най-пиперливите слухове го направи и главен изпълнител в роден порнофилм.

• До неотдавна ти беше “постоянно присъствие” в парламента. Разбрах обаче, че са ти отнели пропуска, защо?
• Домоуправителят на парламента, новозагорският селяндур и тарикат, моля така да го напишеш, Огнян Аврамов миналата година октомври месец нареди на момчетата от НСО да ми вземат пропуска. Явно той се мисли за собственик на Народното събрание или е получил някакъв донос от някой депутат. Направих сондажи и разбрах, че от “Дондуков” 1 са заповядали Георги Софкин да бъде лишен от достъп до парламента.
• Ти си известен като ценител на женската красота. Имаше ли си любимки сред депутатките?
• Любимка като жена, която харесвам, или като нещо повече?
• Като жена, която харесваш…
• Депутатка, която да харесвам в пълния, истинския, мъжкия смисъл – не. Иначе се носеха какви ли не лакърдии, че съм бил с тази или онази. Истината е, че в парламента няма нито една, с която бих си легнал. В същото време немалко пъти ми е намеквано, че за да постигна нещо, трябва да направя някои компромиси. И цената на този компромис е някой “дупетат” да го опъна вкъщи на леглото, за да бъда по-добре.
• Наистина ли си имал подобни предложения от мъже в парламента?
• Не в явен вид, разбира се. Само леки намеци. Иначе в сегашното Народно събрание е пълно с педерасти. По мои наблюдения вътре има поне една дузина обратни. Има няколко заместник-министри от това тесто, както и хора в Министерския съвет.
• Клюката носи за теб, че правиш секс и с момчета, и с момичета…
• Не съм го правил с момче въобще. Ни с момче, ни с мъж! Не го правя и с жени над 23 – 24 години. Не правя секс и с жени, които са раждали. Харесвам мургави и млади дами. Но бих го направил с някой депутат в чисто физическия смисъл, за да мога да кажа после “На тоя му ебах майката!” Както казах, намеквали са ми, че за да успея да направя, каквото съм си наумил, трябва да легна с някой депутат и да му опъна жартиерите.
• Около теб битува още един мит и той е, че си се снимал в главната роля в първия български порнофилм…
• Наистина е просто мит. Детайлният отговор ми е – дай да гледаме ?
?ази касета с този филм и после ще покажа малкия Жорко, че да се види разликата.
• Вярно ли е, че си водил един депутат на стриптийзбар?
• Бях на някакъв коктейл, прииска ми се да ида на стриптийз и въпросният депутат ме закара с колата си. Предложих му и той да влезе, направо му потекоха слюнките от мерак, ама се уплаши да не го познаят и аз гледах програмата сам.
• А често ли ходиш по такива места?
• Абе на няколко месеца ходя, какво лошо има човек да иде да погледа хубави голи жени. Нормален съм, ерген съм и си го позволявам.
• А ползваш ли услуги на проститутки?
• Бих ползвал услугите на проститутка в парламента, това е на майтап. Иначе съм бил с проститутка в Холандия, едни приятели ме почерпиха с момиче и беше страхотно. Ама в Амстердам това е част от фолклора.
• Ти твърдиш, че туристическа атракция в Холандия е и пушенето на марихуана, какво мислиш за еднократната доза?
• Глупаци, обитавали старозагорската пандела, където, чувам, са били дефлорирани, искат забраната на еднократната доза…

• Eлектронният инженер Георги Софкин e едно от най-дребните същества от мъжки пол у нас. Лидерът на организацията „Малки български хора“ е висок само 136 см. Това не му пречи да проявява огромен замах в благородната си дейност. И да бъде желан гост на всяко вип-парти. Преди да се пръкне на бял свят баба Ванга казала на майка му: „Виждам го – едно такова мъничко, ще се развива бавно, но славно“. Роден е на 25 юли 1959 г. в Стара Загора.
• Жоро създава националната организация „Малки български хора“ през 1996 г. и само за няколко години тя се прочува от Лос Анджелис до Нова Зеландия. Малкият човек обаче става известен много преди това – от 1972 до 1977 година е шампион на България по бадминтон – уникален случай в световния спорт. За него знаят и в МОК. Иначе Софкин е луд фен на „Бийтълс“ и футбола. Гостувал е на колоси като „Реал“ (Мадрид), „Аякс“ и „Ювентус“.
• Президентът на малките хора за сефте ляга с жена още 16-годишен. „Не съм я изнудвал, тя беше по-голяма от мен и в един момент ме хвана за ушите“, спомня си той. Страстта му по латиноамериканките не е тайна за никого: „За секс – негърка, за жена – китайка“, философства Жоро.

Суеверието е страшна работа! Влезе ли в главата на човек някакъв ритуал и тръгне ли му на късмет, той го изпълнява винаги. Най-ярък пример са футболистите. Едни се кръстят преди мач, други пипат тревата с лявата ръка, трети стъпват на терена първо с десния крак, а четвърти не се бръснат. Това са традиционните похвати. Има обаче нестандартни и тайни ходове, които в повечето случаи са дело на ритащите и риталите у нас чужденци.

Сенегалският защитник Ибрахима Гай го тресе яко суеверието. Всеки ден преди мач чернокожият гигант се затваря в себе си и по двайсетина минути дреме със полуотворени очи. В началото съотборниците му си помислили, че мюсюлманинът Гай се моли на Аллах, но по-късно той разкрил тайната си – повтарял си наум някакви изречения. “Повече не ме питайте, защото няма да ви кажа. Научих тези вълшебни слова от един магьосник в Сенегал и те ми носят късмет”, признал Ибрахима.

Гай изваждал и

а после прибирал обратно в сака си. Веднъж сенегалецът забравил да изпълни ритуала и злото го настигнало. Левски надвива ЦСКА с 2:0, а Гай сбърква фатално при гола, отбелязан от Георги Иванов-Гонзо.

Неговият приятел Мукаси пък подскачал на един крак и си пеел южноафриканска песен. Макдоналд повторил упражнението преди дербито със “сините” една есен, след което забил две парчета във вратата на Иванков.

Друг чужденец в България - бразилецът Вава, е още по-странна птица. Нападателят на Левски си удрял по три-четири шамара,

и издавал звуци с надути бузи.

“Този ритуал Вава го ползвал редовно в Беласица. Но като дойде в Левски, ние се спуквахме от смях и го съсипвахме от бъзици. Явно му стана неудобно и от доста време не е правил подобни щуротии. Това изглежда се отрази на формата му, защото докато бе в Петрич, Вава мушкаше гол след гол, а тук само търка пейката”, разкри един от титулярите на “синия” отбор по времето, когато големите успехи на бразилеца вече бяха в миналото.

Класацията обаче се държи от нигериеца Джайеоба. “Любимецът” на Херо в Локо (Пловдив) едно време винаги преди да излезе от съблекалнята, се побарвал два-три пъти по мъжествеността си.

“Абе, гледам аз в началото, чудя се и си викам – тоя така се е надъхал, че оная му работа се е надървила. А после се оказа, че си я барал за кадем”, твърди футболист на пловдивското Юве.

• Софиянка разви анорексия след изнасилване от цигани
• Млад йога от Варна умря след 40-дневен пост
• Красимир Нужаров-Цукала от Русе закова кантара на 17 кила и се пресели в отвъдното

Няколко са вече случаите, при които млади българки гинат от глад. И то умишлен, който се е превърнал в болестно състояние. Няма точна статистика колко са анорексичките у нас, но при всички положения те вече наближават 1000.

Първият станал публично достояние случай е с кърджалийката Сузана Османова. Тя е приета в местната болница с разложени вътрешни органи и прояден черен дроб. Преди смъртта си красивото доскоро години момиче тежало едва… 20 кила, спомнят си докторите. По чудо те спасяват 11-годишното й братче Красимир, което е прието в интензивния сектор с тегло 25 кг.

Сузана започнала да гладува, след като се разболяла. Косата й взела да капе, зъбите й се развалили. Тогава 24-годишното момиче прочело книжки за лечебния глад и решило да се пробва. Постепенно обаче манията му се задълбочила и се стигнало до фаталния край. Младата родопчанка е най-доброто доказателство, че от глад не се умира за ден-два. Агонията й продължила цели три години. Фатални обаче са се оказали последните 50 дни, през които карала само на вода.

Година по-рано анорексията отне човешки живот и във Варна. Младеж, занимаващ се с йога, толкова се вманиачил, че 40 дни не приемал никаква храна. Колабирал и го приели в болница, където лекарите ударно му влели хранителни вещества, за да го спасят. Организмът му обаче бил много изтощен и „прекаленият светец“ предал Богу дух.

През 2001-ва 42-годишният несретник от Русе Красимир Нужаров с прякор Цукала хвърли топа, обладан от фикс-идеята да влезе в „Гинес“. За целта маниакът решил да закове кантара на… 17 кила., защото регистрираният в книгата рекорд бил 18 кг. Глад и всевъзможни упражнения запълвали цялото ежедневие на Цукала в продължение на цели 2 години. Когато олекнал до 22 кила, лекарите вече не можели да направят нищо. „Този нещастник се бе мумифицирал приживе!“, коментира пред Траш.Ком един от медиците, дал последна помощ на русенския чешит.

Наскоро 48-годишният ходжа Асен Атанасов върна от отвъдното нашенка, болна от анорексия. негова позната – медицинска сестра, му довела 23-годишно момиче, което тежало само 33 кила. 6 месеца „пости“ на солети и минерална вода стопили 70-килограмовата девойка и я превърнали в скелет, покрит с кожа. С помощта на Корана ходжата успял да я изтръгне от лапите на смъртта и да я върне към „здравата и вкусна храна“.

„Има ли мазнини в плажното масло?“ Този въпрос задавала като навита латерна на докторите 21-годишната Диана Петрофф, българка, живееща в Швеция. Младата жена, по професия медицинска сестра, страдала от тежка форма на анорексия, преминаваща в булимия. Диана тежала само 37 кг. Освен това изобщо не можела да стои на едно място. Дори когато лежала, Петрофф кръстосвала краката си и непрекъснато ги движела, което можело да се окаже фатален преразход на енергия за омаломощения й организъм. След първия месец на лечението замязалата на призрак нашенка понижила теглото си с още 1 килограм. Наложило се да бъде захранена със системи, за да не повръща храната.

23-годишна софиянка изпада в депресия и отказва да сложи залък в уста, след като е брутално изнасилена от трима цигани в подлез до НДК. Девойката се прибирала след дискотека и на входа на подлеза се разделила с приятелките си. Мангалите я причакали в тъмницата и й се изреждали повече от час.

В резултат на гаврата момата тотално се затворила в себе си. Отказала да контактува с близки и познати, храната, която й оставяли в тъмната й стая, оставала непипната. Това продължило около 3 месеца. Майката на момичето потърсила медицинск
а помощ, но лекарите безпомощно вдигали рамене. Накрая с помощта на медиум под психоза изнасилената отключила душата си и споделила за дълго крития кошмар. Родителите й я пратили на село. Там обаче последвал опит за самоубийство, след който момичето било настанено в психиатрия. В крайна сметка от анорексията го спасил екип от столична клиника.

На зверско гладуване се подложило наскоро и 14-годишна ученичка от Варна. Тийнейджърката мечтаела да стане известна манекенка, но все не се харесвала и твърдяла, че е дебела. Изпаднала в депресия, след като се явила на няколко конкурса за красота, но все не се класирала на челните места. Терзанията на девойчето се задълбочили дотолкова, че напълно спряло да приема храна, въпреки молбите на майка си, която била учителка в местно школо. За по-малко от 2 месеца 45-килограмовото момиче се вталило до… 16 кг. От прекомерното гладуване организмът му бил изтощен до крайна степен. Получило хипогликемична криза и лекарите над 3 седмици се борили за живота му. Захранвали го със системи, за да не получи шок още от първата хапка.

Д. Кръстева

Снощи, прибирайки се с колата до вкъщи и леко замислена за ежедневните си работи, случайно забелязах красиви момичета по спирките на градския транспорт във Варна. По принцип съм далеч от това да си падам по същия пол, просто с удивление мислих как в тези късни часове може едно момиче да стои на празна спирка. Първата въпросна „дама” я отминах без подозрения и реших, че просто чака някой да я вземе от там, и без друго беше късно, за да чака автобус.

Но втората „дама”, толкова приличаща на първата, не успях да я подмина с мисълта че вероятно и нея я е страх да върви сама в тъмното и чака например мъжа й да дойде да я вземе. Имайки предвид облеклото и маниерите им, крайно време беше да разбера, че това са именно ПРОСТИТУТКИ.

Е, ако вие скоро не сте ги забелязвали искам да ви кажа, че тези които са във Варна, са далеч по-спретнати или още по-точно – дори „елитни” в сравнение с тези по околовръстните шосета на малките градове. И така реших, че аз не мога да се задоволя с това, просто да гледам отстрани на нещата, без да разбера с подробности за това, което правят те. А и не ми се налагаше да събирам смелост, за да заприказвам някоя от въпросните дами, просто малко време, за да се потопя в техните мисли, а и да задоволя любопитството си.

А ето и нашият много интересен, даже бих казала разкрепостен и без задръжки разговор:

• Колко струват свирките?
• 5 лева за свирка, 10 лева секса.

Тя все още ме гледаше с недоумение, но аз зададох и втория си въпрос:

• А ако правим тройка колко ще ни вземеш?
• Ами 10-15 лева на час, зависи.
• А къде ще отидем, ти по принцип терен имаш ли?
• Ами има място къде…
• А за колко те продават, предполагам си със сводник?
• Ами за около 300 лева… някои и за повече. Не знам, те се пазарят.
• А плащат ли ти достатъчно, когато искат да правят секс с теб?
• Ами турците плащат повече, а българите са по-стиснати.
• Добре, ако те наемем за повече време няма ли да намалиш цената?
• А, не… как да я намаля, не става.
• Е, хайде де, ние няма да те вземем за половин час, а поне за два часа?
• Ами… не, не… не може.
• Я кажи, бие ли те сводника ти?
• Бият, те много бият и взимат всичките пари…

Тук вече разбрах, че не е проблем да си поприказвам и повече с нея, явно и тя не се притеснява от това да я разпитвам.

• Лапаш ли добре? Хубави свирки ли правиш?
• Еми.. хубави, лапам на дълбоко.
• А гълташ ли после?
• Гълтам, ако клиента иска, гълтам…
• Добре, не ти ли е гадно да лапаш мръсни пишки, че да им и гълташ?
• Не ме е гнус, то това е работа, свикнала съм да го правя.
• Добре, а къде ще отидем сега да правим секс?
• Ами тука в уличката надолу има едно място, ние там ходим.
• А сега в крайна сметка няма ли да намалиш цената?
• Не, не, абсурд.
• Ти явно пазарлък не си свикнала да правиш… Я кажи, защо стана проститутка? Как го реши това?
• Ами казаха ми, че ще печеля добри пари и ще стана богата, ама не съм.. той сводника ми взима всичко, само малко ми остава за храна….
• А от колко време си проститутка?
• Ами от 18-годишна, сега съм на 26.
• Даваш ли да ти го вкарват отзад?
• Давам, ама много боли и тогава искам повече пари.
• Колко ще искаш, ако приятелят ми иска да ти го вкара в ануса?
• Ами 20 лева.
• Добре де, за теб не е ли все едно и също къде ще ти го вкарат? Сигурно си свикнала с всичко вече?
• Ми, не е едно и също, то си боли пак малко.
• А имаш ли много клиенти, които искат да ти го вкарват отзад?
• Ами има, то повечето искат смесено. Някои пък искат само свирки…
• А какво е най-абсурдното нещо което са те карали да правиш?
• Ами много са, те някои искат да вкарват разни неща в п**та ми, аз се дърпам ама, ако ми дадат повече пари понякога се съгласявам.
• Колко пари искаш, ако приятеля ми иска да ти вкара например шише от минерална вода или пък нещо друго?
• Ами 25 лева и кутия цигари…
• Искам да те питам, ти семейство имаш ли?
• Имам и им помагам с пари, колкото мога.
• Ще ми разкажеш ли някоя интересна случка, когато са те ?
  ?**ли скоро?
• Ами… вчера например един ме качи в колата си и отидохме тук надолу в уличката и той искаше на задна прашка. Аз се съгласих, ама после съжалявах, защото много ме болеше, той ме дърпаше за косата, удряше ме леко и накрая ми се изпразни на лицето. Има и други такива фрапиращи случаи, когато мъжете са искали да бъдат груби, ама нали е за пари и се съгласявам, няма как…

Продължих си по пътя и се замислих, дали този разговор е смешен или по-скоро трагично-реалистичен. И бях сигурна, че сигурно ще има и следващ път в който ще изникнат още въпроси и пак ще заговоря някоя проститутка, чакаща по спирките своя пореден „Дон Жуан”, който да я купи.

Явно обаче проститутките се оказват по-мотивирани и от нас- нормалните хора с нормални професии, щом дори и студът не секва желанието в тях да излязат по разголено дупе в ранната зима.

Днес на ТРАШ.КОМ гостува: Силвия КЬОСЕВА