Евгений Манев ми изпрати едно мое съчинение от 1992 година, за което му благодаря: Изпускаме лятото от очи и то си отива, би казал човек, който не знае, че ние си отиваме от лятото. Свикнали сме да мислим, че никой не може да ни помести от мястото, а се въртим като пощурели – веднъж около
Чети нататък…
Най-напред „Чисто изкуство (Natural Born Artists)“ на Георги Календеров представлява Изложба (1999) на 5 огромни врати със свински силуети на тях. Вратите (към свинския рай) са поставени на стативи. На тях са заковани портрети на авторите им: Баба Капка, Менко, Асен, Дядо Росен и Ицко, все помаци, пардон: българомохамедани. Те са Художници по рождение. Изображенията
Чети нататък…
Let Me In (2010) е по-добър от шведския си оригинал Let The Right One In, за който писахме през 2008 година. В американския вариант има повече ефекти, повече нагледност. Има си и други достоинства, за които ще споменем по-долу. Историята за 12-годишните младеж и вампирка е пресъздадена трогателно и… още по-романтично. В същото време не
Чети нататък…
Отдавна се опитвам да наложа едно понятие за течение в киното, което нарекох некроромантизъм, но филмът от Швеция Let the Right One In ме наведе на мисълта, че всъщност най-подходящият момент за това е сега. По дефиниция терминът некроромантизъм означава траш мелодрама с кофти финал. Имаме много такива примери от киното, а и от литературата.
Чети нататък…
