Така наречените Пчелински минерални бани са уникално място. Там наистина с кеф може да се гръмне човек. Всъщност от баните е останало само името. Бившата баня стърчи нелепо в центъра на селището, отдавна превърната в социалистическа руина.
До нея обаче сякаш за да подчертае „превъзходството“ си, се пъчи хотел „Виталис“.
Това е отремонтирана сграда тип соцобщежитие или балнеосанаториум с басейнче вряла вода на двора. Отиваш там в петък вечер и ти казват, че басейнът не работи, тъй като водата изведнъж е позеленяла и се наложило да я източат. Пълнят го наново, но с 48-градусова. Студената вода е спряла. Ресторантът не работи (отваря по-късно вечерта). А има ли какво да се прави? Не. „Ако искате, разходете се по шосето надолу“. Наистина малко след Пчелинските минерални „бани“ пътят рязко свършва.
Добре тогава, да се забием в интернет. Ето какво четем в диплянката на хотела: „Има възможност за WIRELESS в целия комплекс срещу заплащане и наемане на кабел RJ45 от рецепция“. Това ще е някакъв нов wireless, казваме си, и решаваме да наемем срещу заплащане въпросния кабел. Той се оказва дълъг около 40-50 сантиметра, достатъчно дълъг, за да се пребиеш или обесиш, но твърде къс за каквато и да била работа. На всичкото отгоре единственото място, където може да се включи, е зад телевизора.
Приспособяваме табуретка, която да придобие функциите на бюро и мъчително изчакваме утрешния ден, за да се отправим към Хисаря, където също няма WIRELESS, но няма и кабели.
?oпаднал си на „супер курорт“, saw V може да го снимат в него
Отдавна никой не беше ме разсмивал